На пост 325. заповядайте. Давам теоретична част в рими.Г.   ди, прости ми!



В края на моето тихо безумие.
Отнело ми нощи без сън.
Едно безплодно, по рода, си усилие.
Един римуван, ненужен стон.


Въпрос си задавам и Мрежата питам.
Често пред компа, оклюмал глава.
Въпрос на живота, за отговор скитам.
По дългите пътища на сайта, в нощта.


И все не намирам...Как се презирам!
А той нахален, в черепа хлопа:
"Защо ли с толкова гении общувам,
А съм класиран... в зелника на Европа!"

Ето ни тема за страстна дискусия.
Имаме за нея умни глави.
Всъщност при нас бъка с такива.
Постове пускат като умна вода.


Насреща идват важни историци.
Мъдро посочват робството те.
Ако не бяха турски камшици,
Колко БНП, щял да порасте!


Хайде недейте, моля ви, спрете!
В Историята знаете, няма "ако".
Не търсете напразно команда :"Изтрийте!"
Аз съм в Зелника и питам Защо?


После идва политология.
Важна, с костюм и дебело шкембе.
Известна със свойта яростна фобия.
Все друг е виновен за твойто гърне!



О, вий, празноглави, тикви незряли.
Вземете ум от ваш Хаджи Генчо.
Хлапето пердаши, преди да е късно.
Преди да е счупил гърнето.


Изскачат отнякъде, с качулки познати.
Сакралните джунджурии в ръка.
Световно- известните конспиратори.
Те ни объркаха сметката!


Колко сме умни, няма и дума!
Слава и почест, навред по света.
Като нашето школо- европейско няма.
Дисциплината- скръб, нищета.


Това са ни трите основни тези.
Причини ще намериш и ти.
Недей мързелува. Само опитай!
В зелника защо съм? Мълчиш...


А, ето на сцена и хитрецът излиза!
Изгледа ме мазно, с очи.
Пегасе, на тебе, Зелник приляга.
На мен БМВ и жени!!!

Заб. Това беше всичко от мен . Кой за какво е учил. Вие сте наред. Благодаря.

БЕЗУМИЕ
Сърцето ми в паяжина омотано
събуди се и заби със сладък стон
чувствата ми в пяна потопени
изплуваха и заискачаха навън

Ръцете ми немощно примирени
потрепнаха и посегнаха към теб
устните ми тъжно онемели
разтвориха се като розов цвят

Гласът ми със свойта необятност
достигна вятъра и го завъртя
неочакваната нежност го обгърна
и ме прати при теб да се приютя

Очите ми със зелени мълнии
те пронизаха и плениха с плам
мислите ми с вълшебни арфи
те доведоха и без Сезам

Усмивката ми те заля ефирно
и те обсипа с безкрайна светлина
обичта ми те прегърна свидно
и изгря с нечовешка топлина

Любовта ми в пяна от копнежи
избистри се и немирно зясия
необузданите ми стремежи
те заковаха за през нощта

Вълшебно нежни думи изпяха
пропълзяха леко с песента
и истинско безумие съзряха
и ме врече и дълбоко завладя

БАСНЯ
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина.

Някой, някога, някъде, може би
в нощ, пълна със мъдрост и сила,
над смислите е мислел тревожно
и отговори търсел е безсилен.

А може би във миг на тиха лудост,
на отчаяние дълбоко и безумно
или пък налят със вино до глупост,
но казал е нещо простичко и умно.

"Отговори нивга няма да намериш
на въпроси грешни и неправилни!"
Приятелю, хайде да се премерим!
Задача под задачата дръзко поставям.

Ще успеем ли тук, двама със теб
правилният въпрос да зададем?
Грабвай виното или уискито с лед...
помотаваме ли се, зелника ще ни изяде.