Постинг
27.12.2010 20:41 -
Коледната елха на поета #886 За конкурса
Автор: pegas08
Категория: Изкуство
Прочетен: 587 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2010 21:53
Прочетен: 587 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 27.12.2010 21:53
Гласувайте на постинг
#883- поезия
#878- разказ
Срок 31.12.2010г.
Благодаря!
Посвещавам на всички "смели", както ги нарече един от участниците в конкурса, поети, които не се посвениха, не проявиха неразбираеми за нас, капризи или други "неземни"
съображения,
гордо излязоха пред "зрящата" част на блог.бг, с най-добрите си поетични постижения!
Апропо, то,чалгата, мили мои, се характеризира и с това , че всичкото , което дращи ден и нощ в полудрогиран екстаз, за нея все е "постижение". И плявата и зърното!
Благодаря ви от сърце, мили мои братя и сестри!
Популяризирайте това добро дело, то е ваше дело!
Гласувайте и призовете добрите хора да гласуват за най-доброто!
Коледната елха на поета
----------------------------------
Неволно изтрих, коментар анонимен.
Моля, авторът да ми прости!
Спомена той за чалга- банбини.
Събрали, те, много пари.
За подтекста тук не е нужен разбор.
Какви ще са тези поети?
Тръгнали някъде, на конкурсен събор,
Със своите жалки куплети.
Кой ги обича, немощни, бедни.
Заточени в тъмната кула.
Жадуват, за малко да са потребни.
Навън- безразличната нула!
Накъде вървиш, безпаричен поете?
За тълпата, презрян и ненужен.
В кючек превърни своите куплети.
Стъпките тук не са сложни.
Поетът, замислен, към мен се обърна.
"Слушай, за малката птица.
Лежи на земята, почти не помръдва.
До нея играят дечица.
Играта им детска, но е жестока.
Подритват нещастната твар.
Реших да ги спра, но скоро заплаках.
Започна шамарен кошмар!
Дете бях, пораснах, изтрих си сълзите.
Гордея се как ме набиха.
Поет аз ще стана, трубадур на мечтите.
За повалени от злото, ще пиша."
Това е поезията- безсилна, но нежна.
Без блясък луксозен, разкош.
Тя топли душата, в бурята снежна.
Свети приятелски, в тихата нощ.
Утре, отново те сграбчва живота.
Потъркваш очи. Къде е сънят?
Отнякъде, красив спомен изплува.
За украсена с рими елха!
Позволете да ви представя и поздравът на Хикари!
Очаквам и вашите поздрави!
Наслаждавайте се на шоуто! То е ваше!
Кармата на Поета
посвещава се на Пегас и
на всички смели участници в Поетичният Конкурс на Живота!
Онзи, който гледа на богатството
и известността
като на отминаващи сенки на облаци,
няма нужда от сатори
скрит в планинските пещери.
Който няма склонност да гледа
причудливите сенки на облаците,
често пиян реди стихове.
Не се обвързвай с вещи и с пустота.
И тялото, и съзнанието трябва да бъдат
оставени сами на себе си.
Ела Хикари
#883- поезия
#878- разказ
Срок 31.12.2010г.
Благодаря!
Посвещавам на всички "смели", както ги нарече един от участниците в конкурса, поети, които не се посвениха, не проявиха неразбираеми за нас, капризи или други "неземни"
съображения,
гордо излязоха пред "зрящата" част на блог.бг, с най-добрите си поетични постижения!
Апропо, то,чалгата, мили мои, се характеризира и с това , че всичкото , което дращи ден и нощ в полудрогиран екстаз, за нея все е "постижение". И плявата и зърното!
Благодаря ви от сърце, мили мои братя и сестри!
Популяризирайте това добро дело, то е ваше дело!
Гласувайте и призовете добрите хора да гласуват за най-доброто!
Коледната елха на поета
----------------------------------
Неволно изтрих, коментар анонимен.
Моля, авторът да ми прости!
Спомена той за чалга- банбини.
Събрали, те, много пари.
За подтекста тук не е нужен разбор.
Какви ще са тези поети?
Тръгнали някъде, на конкурсен събор,
Със своите жалки куплети.
Кой ги обича, немощни, бедни.
Заточени в тъмната кула.
Жадуват, за малко да са потребни.
Навън- безразличната нула!
Накъде вървиш, безпаричен поете?
За тълпата, презрян и ненужен.
В кючек превърни своите куплети.
Стъпките тук не са сложни.
Поетът, замислен, към мен се обърна.
"Слушай, за малката птица.
Лежи на земята, почти не помръдва.
До нея играят дечица.
Играта им детска, но е жестока.
Подритват нещастната твар.
Реших да ги спра, но скоро заплаках.
Започна шамарен кошмар!
Дете бях, пораснах, изтрих си сълзите.
Гордея се как ме набиха.
Поет аз ще стана, трубадур на мечтите.
За повалени от злото, ще пиша."
Това е поезията- безсилна, но нежна.
Без блясък луксозен, разкош.
Тя топли душата, в бурята снежна.
Свети приятелски, в тихата нощ.
Утре, отново те сграбчва живота.
Потъркваш очи. Къде е сънят?
Отнякъде, красив спомен изплува.
За украсена с рими елха!
Позволете да ви представя и поздравът на Хикари!
Очаквам и вашите поздрави!
Наслаждавайте се на шоуто! То е ваше!
Кармата на Поета
посвещава се на Пегас и
на всички смели участници в Поетичният Конкурс на Живота!
Онзи, който гледа на богатството
и известността
като на отминаващи сенки на облаци,
няма нужда от сатори
скрит в планинските пещери.
Който няма склонност да гледа
причудливите сенки на облаците,
често пиян реди стихове.
Не се обвързвай с вещи и с пустота.
И тялото, и съзнанието трябва да бъдат
оставени сами на себе си.
Ела Хикари
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
