Поздрав!


Потегли генералът, онзи ден.
На дълъг път и през океана.
Почит на бащицата да отдаде.
Редиците да стегнем и колана.


Посрещнаха го на зелената морава:
"Хелоу, Ганьо! Хаудюду?"
Поседна госта, дъх не му остана.
Сякаш, качил се на Катманду.


"ОК съм, сър." "Тoва и трябва.
Продължавай, все така!"
"Но, сър.Враговете ни обграждат.
"Фантомче", няма ли, да полетя?


Сега, удобно е. Съвсем без криза.
Парламента се отчете, примерен.
"Соколът" само, вдигнал свойта миза.
Прибрал милион, като левент!"


Бащицата се тупна по бедрата:
"Цанков камък! Знам го аз!
Ракети "Патриот" ще трябват.
Пращаме ви веднага!


А за "Фантомите", проблеми няма.
Останаха едни от Виетнам.
Ще позакърпиме- оттук, оттам.
На фърст френд, аз секънд хенд ще дам!"


Генералът, пак въздъхна:
Колите вносни- втора употреба.
От " Корвети" стари, вече му втръсна.
Сега, реликвите от Виетнам ще гледа.


"Слушам, сър! Ще браня свободата!
По суша, въздух и вода.
Приоритетно, тя, за нас е свята.
Враговете, ще умрат от страх!"

Една ракетка от ИРАН,
въоръжена с туй-онуй,
прехвърли стария Балкан
и тупна право в Козлодуй.
Нещо тресна, нещо блесна
и докато туй-онуй,
от страната ни чудесна,
остана само... / последните две букви от Козлодуй / :)))

Какво ще правя в Иран?
Презерватива ли, забравих там?
Аха, ще търсим" корените стари"!
От тези "грудки", гозба ще си сварим!

Ако онези, там зад океана,
решат да тръгнат към Иран,
Светът ще скокне във казана,
ще врим във адския казан...

Нали казват, че казанът бил...
ЗА ХОРА!

Казанът братко, е за хора,
от огън нас не ни е страх.
Ала с ракети води ли се спора,
Светът ще се превърне в прах...:)))

Ще уплашим дамите от сутринта.
Моля дами, тука не четете.
При Клеопатра е ефирността!

А както казва мъдрец успокоително:
"Всичко живо е достойно да умре."

Хм, не звучи ми, никак сексапително!

Пушенето забраниха.
И как лулата на мира,
със тебе да изпушим тихо,
току виж яко ни глобят...:)))

Обичам много Ленън.
ЗА него властелинът е един-
Дайте властта на народа.

А на Ганьо не му се дава.
Референдумът, за него е табу.

На две, на три- проблемите решава.
Затова отиваме... в Тимбукту!

но какви са тези мисли тежки
подсигурени сме с ракети стари с туй-онуй
и не е страшен Козлодуй
ще си направим вентилатори
и с духане ракети вражи
ще пратим някъде по френски бази:))))

И после ...тия френски бази? Да не би да са ония? А?

Господ да ни пази!

Нали помниш: Апотеоз на българина!
Има кой да бди !

Днес, армията на България,
е колкото, агитката на "Славия".
Нацяло, може да се побере,
във секторите "А" и "Б"

Тая, "грандиозна" сила,
едва ли, би ни спасила,
ако, от "незнай къде",
ни нападнат врагове.

Трудни са за идентификация.
Затова концепцията за сигурност-
Остана си без квалификация.

Довчерашните врагове,
станаха приятели.
Въртим опашката в кабаре,
Където духне вятъра.

Довчерашни муджахидини,
Борци за свобода.
Сега пък същите са терористи-
Дошла е пак беда...

Така животът шизофренен,
Тече като шега.
За нас остава си рефрена:
"За силните, ура!"

когато разчитаме чадърче да ни пази
а глупостите наши нямат край -
и кой ти гледа сметището де е -
в ад или пък в рай...