Юнашки истории- народен фолклор
"Камък стиснеш- вода потече, с пръст Я пипнеш- далавера пусне!"
Мили мои, мили мои,едвам удържам хвърковатата чета!
Чакам ви на Оборище, на 10.04....Точно така!
Летс гоу
--------------
Потъна дворецът, в здрач на суеверия!
Свещ едничка свети- на мойта Далаверия.
Открадна ми сърцето- както е прието.
Серенади правя- долу под небето.
Хитове, балади, френските шансони.
Китари, мандолини, дори акордеони.
Цял репертоар- всичко си изпях.
Но моята любима, още не видях!
Среднощ преваля вече,
Мълчание безсърдечно.
Ни трепет, нито шум.
Нито знак извечен.
Чу се изведнъж, скърцане издайно.
Прозорец се открехна, ръка подаде тайно.
Въжена стълба, към мене полетя.
Пъргав като котка- в леглото се видях.
Без думи и без срички. Звуци нямам даже!
Какво ми се случи, аз да ви разкажа.
С ухания парфюм- Долче енд Габана.
Ефирна като елф, понечих да я хвана!
А тя, Не бързай , каза.
Властно с пръст показа.
Пипни ме тук! Командата изпълних.
"Топлото" изскочи- градусите вдигна.
Пипни ме там! С пръстче понатиснах.
Заменки горски. Започна да ме втриса.
Синьора Далаверия- в усмивка се разстопи.
Къде ли не натисках? Кого ли не натопих?
Скачат прокурор, корумпирани ченгета.
Доктори, артисти, царете на ментета.
Моята любима - пълна с чудеса!
Пипам- вагабонти- изскачат начаса.
Баронеса Дефлорация, в ложите хихика.
С моята любима- лика и прилика.
Нощта излезе дълга- 20 години.
Пипах и се парех с нашите бамбини!
Накрая двама братя -
ББи ЦЦ.
Пипането спряха-
Слънцето изгрйъ!
Що народ изпопада в нозете й!
Министри , депутата ,
всички са й подвластни!
А тя от гореща по-гореща !
Да се смее ли човек, да плаче ли?
То все едно!
Бат Бойко решил е
майките да разплаче ,
на тези що забравиха
и съвест и свян ,
и с милата госпожа
се забавляваха
нощ и ден!
Хай , да е хайрлия ,дружино!
Що народ изпопада в нозете й!
Министри , депутата ,
всички са й подвластни!
А тя от гореща по-гореща !
Да се смее ли човек, да плаче ли?
То все едно!
Бат Бойко решил е
майките да разплаче ,
на тези що забравиха
и съвест и свян ,
и с милата госпожа
се забавляваха
нощ и ден!
Хай , да е хайрлия ,дружино!
И теб поезия те прихвана?
Да знаеш, че си добра.
Искаш ли да правим тандем,щото е модерно!
Преживяването е взаимно!
ласкаеш ме друже ,
мене ме е страх,
да литна високо
и с огън и плам,
стихове да нижа .
На подигравки , смешки ,
изложена вес ден ,
за отровни стрели днеска ,
ще ми трябва шлем!
Като съща Атина ,
горда и със щит ,
направен от кожата
на някой бандит!
Но под тази броня ,
крехка съм аз
сълзи ще роня
горката аз!
Злобата нехае
нито ден ,ни час,
остро във сърцето
пробожда завчас !
Тогаз моите сълзи ,
цели са реки
и моите скърби,
кой ще утеши?
Щото ний сме смъртни
гордост и чест,
лесно стават плячка
на злобата днес!
Пегасееееееееееее, когато се пада от високо най-много боли!
Все пак ти благодаря!
Такова чудно творение,
На българското стихоплетение,
Отдавна не съм срещал,
Затова, мило момиче,
С лавров венец те посрещам.
Закърших трудна рима.
Загубих и края.
Нов поет вече роди се!
По - добре да трая!
Оле!
Чакам те на тандем!
Сериозно, прекрасно произведение! Поздрав и продължавай, от скромност не се снишавай! Злобарите , това и чакат! С криви физиономии да наскачат!
Изртрий си сълзите и да се посмеем!
Това е средството да оцелеем!
Обещаваш ли?
с какво се захващаш ,
затуй се поспри!
Че отбор юнаци
бяха във захлас ,
и пееха горките
всички в един глас!
Че тази дива ,
горска самодива ,
магии им прави
и мрежи плете!
А те се оплитат ,
мухичките клети
и чакат смирено
сетния си час .
А паяче проклето,
кръвчица да пие
без жал и без свян
и тъй се упива
от гордост и блян!
И тези душици
невинни мушици,
щастливи се чувстват
във нейния плен ,
И чакат със трепет ,
магията нова ,
каква ще да бъде
във новия ден!
Изкусно тя води ,
своята плячка ,
Планини и морета
прелитат завчас ,
По лунна пътека ,
на облаче бяло
с мисъл крилата
прескачат завчас.
И радват се тези
невинни душички
коварство не сещат
за сетний си час!
Дори и когато
изгарят на клада
щастливи си пеят
обичам те аз .
В мъки ,тревоги
прекарват си дните ,
в агония нощите
в блян и в мечти .
Това е съдбата
души разделени,
копнежи терзания,
празни мечти.
И тъй те тичат
цял ден по задачи ,
а нощем прегръщат
своя спомен със блян.
За мила усмивка
на всичко готови
Любов и надежда.
Заслуга и чест.
А те като слепи
се втурват след нея
за малко надежда
на клада горят!
Конче крилато ,
Весело чудато ,
Иска да играе ,
Иска да лети !
За теб свободата
Ще е най-свята,
В мрежи коварни
Не оплитай се ти!
Свободно се рей
В небето прекрасно
Подобно орел страховит!
За капчица радост ,
За мъничко благост,
Не давай свободата си днес!
вече в торбата
и няма връщане веч.
аз влязох в борбата,
за свободата.
Изваден е моя ...меч!
Благодаря , поете. Бива те Пан, бива те!
