До къде я докарахме, Господи?

http://www.youtube.com/watch?v=N9i2fqxSjTI


"... народът прост, животът тежък, скучен.
Живот, без маска и без грим,
Озъбено, свирепо куче!"

Спомних си едно момиче...
Преди време, "щракнах" я случайно.
Каза ми, че иска да е куче.
Намразила мъжете, тя безкрайно.


Слушах и отминах- сточна гара.
Мрежата- океан житейски.
 Срещаме различни хора.
Но разговорът в паметта остана.


Гледах скоро- продължение.
На тази"кучешка"  история.
Героят нов и ново стълкновение-
Мъжете наши, ненавижда Рая.


Посоката е без компромис ясна.
Билет еднопосочен- Израел.
България, за мечтите и не пасна.
Пътникът, по своя път поел!


Полет към земята, обетована.
Презряна вече, родната страна.
Защо девойко, Хасково оставила,
Късметът търсиш, далече от дома?


"Българите свестни са малцина.
Конкуренцията за тях- огромна!
Навън е лесно, мераклии много.
Натам ме тегли, там ще се задомвам!"


Какво се случи с извора на белоногата?
Вода от него, вече не тече!
Модерно, търсим си изгодата.
Потоп пазарен,  ни влече.


Не иска Рая, българския "рай".
Логично, своите основания има.
Мъжът и ще я тупа, то се знай!
Ще гони раят , някъде в чужбина.


Да си призная, тя е права!
Романтиката днес- неадекватна.
На борсата не търсят любовта.
Валута трябва и техника креватна!