We are the champions
-------------------------------

Сизифчо, щангите обичаше.
От малък беше шампион.
Тренираше, по писти тичаше.
Неуморно- тласкащ, тон след тон.


Победите не закъсняха.
Стоманената чета- медалист.
Очите насълзени, трикольор видяха.
Да се вее над пилон лъчист!


После, нещо се обърка.
Върхът, малко се отмести.
Сизифчо блъскаше,ще се побърка.
Но медали, вече не светят...


Върхът, стана илюзорен.
Ти го гониш, той ти бяга.
Следва допинг, най-позорен.
Четата ни взе да се излага.


Народът също, тежко вдига.
Тежести на прехода наричат.
Един вдига, друг задига.
Нещата много си приличат.


Накрая, всички ни наказват.
За днешна криза, плащай ти.
Напред, назад, като безумци.
Не питай, накъде вървиш!

много актуално!

целият съм актуален!
До нови срещи!

Приятелю, модерно-актуален,
хай от мене виртуален!
Често във живота случва се така
връх да стигнеш със труда
и после всичко що си съградил
да го превърнеш във резил!
Дано поне малко те усмихвам,
защото искрено го искам!

Сизиф е нашенец, юнак
Тъкмо нещо , той си съгради,
После бута, нещо не върви.
Печел битки, губи си нивята.
Завод издига, в него казината.
Утешава се със стари афоризми.
"Вода гази, жаден ходи" и подобни.

Надявам се и аз да те усмихвам,
Най- искрено и аз го искам!

Благодаря и до нови срещи!

What a joy to find someone else who tihkns this way.