Ето един възможен резултат, от цялата ни " мохабетчийница" по всички глобални и вътрешносайтови въпроси.
За коментари по темата" Поезия и гражданските ангажименти на поета", виж пост Панта Рей!

А сега, думата има царят на трилъра...

Едгар Алан По
-------------------------


О, нощ на изискано празненство- гала
в самотни години за сетния път!
Сонм ангели бели,закрити с воали,
през сълзи в театър следят
към тъмната сцена, де в тягостна смена
Надежда и Ужас безспир се редят.
А странен маестро разплаква оркестра
и струни неземни трептят.


Там жалки палячовци- с образ на Бога-
на сцената с мъка заекват, крещят;
дохождат, отхождат и в смъртна тревога
насам и натам като кукли сноват.
А водят ги сенки, огромни и странни,
декорите блъскайки в техния път-
навявайки с черни крила непрестанно
прокоба на тъмна, невидима смърт!


О, пъстрата драма- ти никога няма-
щом видиш, след туй да забравиш- уви!
След призрак невзрачен тълпата се влачи
с напразни усилия да улови!
А той се изплъзва и в кръг пак забързва
в изходната точка да свий.
и да си послужи с Безумие, с Ужас
сюжета докрай да развий!


И ето че в миг сред тълпата кафява
пролазва пълзяща, безформена гад-
червена от кръв се проточва гнуснава
 челюст разтваря и трака с жад.
Тя лази, извива и челюсти впива.
в актьорите сгърчени- плячка и стръв,-
И в плач всеки ангел очи в миг закрива:
Зъбите на червея плуват в кръв.


Угасват в миг факли, свещи, лампади.
И ето- над жълтия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и плач възвестявав небесний покой,
че тази пиеса се казва "Човекът",
а червеят нейни герой!

Превод- Г. Михайлов