Словото ехтеше непреклонно:
"Народът глух и безметежен,
потънал в грях, живял безбожно.
Ще остави спомен бледен..."
-----------------------------------------------
Париж гореше в омраза.
Дете убиха. За това,
тълпите, бесни от зараза
на отмъщение, търсеха вина.

Наскоро запламтя Атина.
Люлка европейска на култура.
Дете убиха във Атина.
Народът скочи, не умува.

В София случи се беда.
Младежка свада в дискотека.
Дете убиха, зла съдба.
Студентски празник не откликна.

Народ, забравил си децата,
като Кронос, злия бог.
Осъден е на участ клета, 
да скита той от трън на глог.

I wish you a less pessimistic New Year and a better faith in the future generation on this Globe

"Идвам, Чиконе!", радостен възглас.
Билетче в ръчичка, детето държи.
"Какво ли му стана?" питам се аз.
"Поп- дивата мами, идвай и ти!"


Щастие неземно , лице озарило.
Скача и пее, чак до зори.
По Интернет вчера, с билет се сдобило.
С усмивка богинята, ще те дари.


Какви маниаци, Господи мили!
Безумни цени, се плащат завчас.
Гледам, немея, останах без сили.
Изглежда ще пусна, надгробния марш.


Баба Чиконе, с тайминг прекрасен.
Как се реши? До нас ли докара?
След развода, влогът попарен.
От нашите бедняци, някой лев ще докара.


Късмет национален, не ще и дума.
С дупка в бюджета- черна и грозна.
Пир си е това , по време на чума.
Супер шоу на звездата фамозна.


Депешите- жалко, хванаха хрема.
Фенове чакаха от Майкъл писмо.
Мадона единствена, пътя поема.
Утеха ни носи, в тежко тегло.


Концертът завърши, еуфорията мина.
Детенце доволно, пляска с ръце.
В панелка отсреща, се сбиха двамина.
Бебето гладно, иска млекце!


Земята върти се, по небесни закони.
Милиони години, все така и така.
Животът обаче, една какафония.
Радост и мъка, все ръка за ръка.