Постинг
04.06.2014 17:53 -
№1069 Кунева срещу Кунева
Автор: pegas08
Категория: Изкуство
Прочетен: 3296 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2014 17:58
Прочетен: 3296 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 04.06.2014 17:58
Посвещавам на тези силни българи, които станаха герои по света!
На Костадинка Кунева- една българка!
Съдби
--------------------
Съдба, съдба човешка.
Нима, не си ти съдник строг?
Да кажеш свойта дума тежка.
За всекиго- от люлка, та до гроб.
Чертаеш ти, пътеки чудновати.
В роден край или в далечните страни.
По тях да търсим радости сърцати.
Или да срещнем мъки и злини.
Утъпкан е пътят, за малцината избрани.
Родените със златната лъжичка в уста.
По- често е трънлив, с тежки рани.
За жалост на милиони по света.
Едната, галеница на съдбата.
По магистралата партийна извървя.
От царско протеже, до еврокомисариата.
Какви ли фокуси, за нас не извъртя?
Къде потегли другата, горката?
Светофарът ли с посоките си поигра?
Тя пак в Европа, но на юг потропа.
Отворете, моля, на новия слуга.
Учителката Костадинка, от България.
Историк, но нейната история свърши.
Поне детето да лекува от инфаркта.
За него да се бори...и да се не скърши.
Но, усилието не беше само с метлата.
В ежедневието, на презрян, от гърци слугинаж.
Започна битката по своему, за свободата.
За отритнатите, като нея, в някой стар гараж.
Не спряха я ругатни и подигравки.
Хвърлената в лицето и киселина.
Солидарни бяха, хора непознати.
Превърна се в герой, в чуждата страна!
Съдбата каза последната си дума.
Емигрантката слугиня- с мандат!
А другата, въртиопашна дама.
Преференциална, но не стана депутат.
На Костадинка Кунева- една българка!
Съдби
--------------------
Съдба, съдба човешка.
Нима, не си ти съдник строг?
Да кажеш свойта дума тежка.
За всекиго- от люлка, та до гроб.
Чертаеш ти, пътеки чудновати.
В роден край или в далечните страни.
По тях да търсим радости сърцати.
Или да срещнем мъки и злини.
Утъпкан е пътят, за малцината избрани.
Родените със златната лъжичка в уста.
По- често е трънлив, с тежки рани.
За жалост на милиони по света.
Едната, галеница на съдбата.
По магистралата партийна извървя.
От царско протеже, до еврокомисариата.
Какви ли фокуси, за нас не извъртя?
Къде потегли другата, горката?
Светофарът ли с посоките си поигра?
Тя пак в Европа, но на юг потропа.
Отворете, моля, на новия слуга.
Учителката Костадинка, от България.
Историк, но нейната история свърши.
Поне детето да лекува от инфаркта.
За него да се бори...и да се не скърши.
Но, усилието не беше само с метлата.
В ежедневието, на презрян, от гърци слугинаж.
Започна битката по своему, за свободата.
За отритнатите, като нея, в някой стар гараж.
Не спряха я ругатни и подигравки.
Хвърлената в лицето и киселина.
Солидарни бяха, хора непознати.
Превърна се в герой, в чуждата страна!
Съдбата каза последната си дума.
Емигрантката слугиня- с мандат!
А другата, въртиопашна дама.
Преференциална, но не стана депутат.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
