Дзен- притча по нашенски: На стадиона. Първо викаме: "Оле! Оле! Оле , оле оле!
После :"Оле леееееееее!

Всичко в този свят е шарено.
Бързо се движи, въртопът голям.
Всяко нещо си има и степени.
В това число и нещото срам.


Срам обхвана Адам и Ева.
Те си сложиха листо.
Така останаха в легендата.
Прочути с Евиното облекло.


Тъй започвам отдалече.
С тази мъничка прелюдия.
У нас, Цар Футбол се съблече.
Синята идея, погуби я.


Футболът е цар световен.
Господар по зелените терени.
Най- богат е, Крез милионен.
Така и онзи от Герена.


Нито са първи, нито последни.
Лузъри от синия отбор.
Падали са и с цифри по- големи.
Да загубиш, не е позор.


Позор е цялата картинка.
Достойна и за Чудомир.
Такава бутафория, комедийна.
От смях си паднах, голям саир.


Затова срамът е абсолютен.
Смехория, от грешки сътворена.
Очаква своя автор крупен.
Да развие теза натъкмена.


От  футбол- далавера, по- хубаво няма.
Мафията неспирно тук пере.
Глупак тича, след синята измама.
Тарикат си тъпче, свойто портмоне.


Фенът е тотално ошашавен.
На всяка крачка, нещо му смърди.
Кога ще свърши, този сън кошмарен?
Сменете името, на Батков да стои.


Чорбаджия, под мустак се хили.
Той с мангизи, а за нас срама.
Дяконът, не заслужават, тез дебили.
Жабиньо с Левски? Ама-ха!