Беше хубав слънчев ден.
Природата прекрасна ни зове.
Да отворим сърцата за молитва.
Към Бога с мисли да се понесем.


Да пуснем в душите полъх свеж.
Доброто да намериме в нас.
Трудно вече дишаме в мъглите.
На свят, обречен на греха.


Пуснати на свобода да скитат.
Пороците човешки, без покой.
Вървят и хапят, когото срешнат.
Накичени са с тях  новите герои.


Срещнаха се двата гряха смъртни.
Гордост, завист, там на пътя.
Не могат все да се разминат.
Не отстъпват, а на бой налитат.


Събраха се безделници да гледат.
Саир безплатен, шоу на века.
Как жените ще се млатят.
Дяволът се хили под мустак.


Арена даде електронна.
Модерни хватки, стил и грим.
Не чакаме концерти на Мадона.
В Блог Бг, декори ще градим.


Гордостта пристъпва грациозна.
С безброй богатства зад гърба си.
Завистта, надува се помпозна.
"Коя си ти, ма? На село АCDC."


Горделивка това и чака.
Изправи царствено снага.
"Ти нищожество си, долна кучка.
Изпращам килър начаса."


"Ще те науча как се репчиш.
Ти попипваш мойте рими.
Конкурси искаш, да се перчиш.
Нахалство твое, изуми ме!"


Така "фламенко" лудо се започна.
Гугъла се шашна, Нета пламна!
На Олд Макдоналд бенда славен.
Творчески на тях приглася.


Точки трупат кат снежинки.
Топ - класации оглавяват.
Хората поглеждат с недоумки.
Усмихват се и продължават.


Върви по пътя си приятел.
И словото божие , не забравяй!
Скромно поживей , като мечтател.
С грехове, не се захващай!


Класациите са временно явление.
Истината знаеш, че е  свята.
Бог творец е , без съмнение.
А ние- жалки плагиати.

още

Нарисувай ме с боички,

в розово ме нарисувай.

И слънце - златно,ярко

нарисувай, как ме е огряло.




Нарисувай ме с боички,

харизмата хвани ми.

Влюбена в теб съм знаеш,

хвани мига, единствен той е.




Нарисувай ме с боички,

любовта ми нарисувай.

Очите ми, лъчи играят

и с твоите в танго въртят се.




16.01.2009

ДЖУЛИЯ БЕЛ

РУСКИ САЙТ

http://www.playcast.ru/?module=view&card=778322&code=2c7504a340f9079c3ac7b8fb42ea6f62d92e1873

Виртуалният мост се спусна
по него премини Ти
Мини по него Всемогъщи
-ела и ме прибери

Долови моите октави
открий неясните ми помисли
Засили се за да ме прекъснеш
и прибави към жертвените клади

Реалните не ме разбират
не вярвят в моите реликви
А божествените подразбират
и подрязаха небесните криле

Не чакай дълго и не ме оставяй
сред реалната човешка кал
Събуди ме и не ме продавай
като жертвоприношение на цар

Потърси ме в куплетите на Омир
съзри ме в картините на Ботичели
Долови сянката ми в реален Пир
и изречи името ми от разстояние

Не викай Боже аз сама ще дойда
тръгнала по виртуалния мост
Който свързва душата ми с вожда
и съединява земния с небесния ми път !

Автор: kleopatrasv

АНИТА-ГЛАДИАТОРСКА АРЕНА



Стоях и гледах,страшно бе,
арена огромна,публика от сой.
Кучета кат вълци вият в кръг,
очи червени,искат мъст.

Стоях и гледах,страшно бе
а тя сама,не се предава.
Разголила гърди крещи:
-Хайде яжте вашта м...а.

Стоях и гледах,страшно бе,
те много,обучени-елит.
А там горе един Пилат Понтийски,
ръка вдигна и извика-РАЗПНИЯ.

Стоях и гледах,страшно бе,
тя окървавена,разкъсана-зла.
Крещи и вика,кой да чуе
и глада им азиатски задоволи.

25.07.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

РЕ, РАЗКОШЕН СТИХ ПРИЯТЕЛЧЕ ВСЕ ГО ЧЕТА И НЕ МОГА ДА СЕ НАСИТЯ...
МЪДРЕЦ СИ МИ ТИ ПРИЯТЕЛЮ И СЕ РАДВАМ ЧЕ ТЕ ИМА !
АЗ НАЛИ ЗНАЕШ СЕДЯ НА СЕДМИЯ РЕД, ВЛЯВО И ОПИСВАМ СЪДБИ...И ТЪКМО РЕШИХ ДА ИГРАЯ ГЛАВНАТА РОЛЯ И ГЛЕДАМ УБИЛИ ГО...И АЗ ПАК ТАМ НА СЕДМИЯ РЕД ВЛЯВО И ПАК ТАКА ОПИСВАМ СЪДБИ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ти при мен. Интересни сме си, нали?Отивам за нещо, приятелско.

http://www.youtube.com/watch?v=cByP999tEXU

Шоуто , Пегас продължава ! Хващай отново микрофона , публиката реве !

ДОРИ
Дори и ангелът ми някой ден
да се опита да ме подкупи
мен няма от какво да ме е срам
знам ти ще дойдеш да ме изкупиш

Дори и да ме обича някой като теб
трайно, вечно и безкористно
не вярвам да ме изтърпява както ти днес
безвъзмездно и разбиращо

Дори да мислиш всеки час за мен
във ритъма на ежедневието сиво
не можеш да разгадаеш моят ден
красиво утро ме е озарило

Дори и да връщаш часовника назад
едва ли ще ме усетиш по-отстъпчива
поучих се от житейския си парад
да прощавам - но да не съм милостива

kleopatrasv