Два театъра, с едни артисти.
Сценарий, постановка- Сатанински.
Декори смешни и статисти.Афиш:
"Дум, спиро, сперо"- на латински.


Какви ли роли не играха?
Социални клоуни и леприкони.
Милион животи съсипаха.
"Дум, спиро" остана. "Сперо" - на пилона!


Планираме- бюджет годишен.
Закони, директиви, комисари.
Накрая- хората излишни.
Бързаме, в заменки да "ударим".


Бълваме - романи, песни, проза.
С надеждата за нов, прекрасен свят.
В резултат- тъпее си народа.
В душата- логото:"Стани богат!"


Покоряват  Космоса, а с него и съдбата.
Строят кули- зездни висини.
Но мъничко добро е в душата.
Попарени са нашите мечти.


Героите, много все говорят.
С мобилните- под път, над път.
Не се обичат- само  спорят.
Често мразят себе си, светът.


Натрупахме вещи, състояния.
Крещим:"Искам тук, сега!"
Валутен трус и рухват притежания.
Сега си гол- без ценните неща.


На острова, с огромна джунгла.
Изоставен е героят на Дефо.
Без хората, животът е обречен.
Ти вещен "Робинзон Крузо!"

чудесно е :)

ОРИЕНТБУЛГАР

Живеех аз в страна - Ориентбулгар,
бе слънчева, от рая благодат.
Там имаше какво ли не,
море, планини докоснати от бог.

Живеех аз в страна - Ориенбулгар,
но странно проклятие тегнеше над ней.
Хората уж кресливи а покорни,
когато камшика край тях заплющи.

Аз храмове там видях и богомолци,
но те нямаха от бога страх.
Свещи палеха а вън кълняха
и зависта в очите им видях.

Един не издържа, провикна се
и в миг към него канонада.
За посмешище, чучело го взеха
и разнасяха го из цялата страна.

Живеех аз в страна Ориентбулгар,
там хората като вълци бяха.
Подхвърляха им оглозган кокъл
а те за него в бой вред мряха.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар
и пускаха сред народа - КУКА.
В мислите им влизаха, в душите,
профилактика, та смелостта да изцедят.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар,
там рай бе, върлуваше Сатаната.
Без морал, без вяра, без надежда,
от дявола страната бе превзета.

31.01.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Проблемите поставяш дръзко,
в муцуните на смаяните хора.
Продължавай! За стила си дръж се,
ала проблемите решавай!

Пародии, гротески и иронии
Факт! Живеем, дишаме със тях,
в главата ни няма пирони,
и хлопат дъските със смях.

А спомняш ли си чорлавата Роня,
дете на свят развратен и пиян -
с инат и смелост се изправи горда
и страшните бандити разлюля.

На театрър всеки ден сме зрители,
къде бездарен, къде по-истински.
Колко струва билета попита ли -
цената му за гърлото стиска.

Океански излаз дай на Ирония,
тази палава, щура наша сестра.
Но хвани ръката смела на Роня
и отговорите търси в смеха.

Всеки несляп и малко грамотен
новата постановка ще види.
Задачите на поета самотен
са да реши нерешимото.

При мен е весело, ела.
На театър ще те водя, на смеховка.
За тъгата ще забравиш начаса.

Днес, особено на празник.
Да им гледаш ти саира.
Нее, не мога да разкажа.
чак ума ми не побира.

Леви, десни, десни леви.
Що не ходят да се гръмнат?
И дъждец да ги поръси,
Като спомен да изчезнат...