Постинг
06.12.2010 22:26 -
Приятели, време е за...#860
Автор: pegas08
Категория: Изкуство
Прочетен: 2814 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2010 06:15
Прочетен: 2814 Коментари: 16 Гласове:
-33
Последна промяна: 07.12.2010 06:15
КОНКУРСЪТ!!! НАЙ-ДОБРИТЕ ТВОРБИ НА БЛОГ.БГ ЗА 2010 Г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА.
ПРАВИЛАТА ЩЕ ИЗЛОЖА.
ПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ШЕДЬОВРИ.
В СРОК НА СРЕБЪРНИ КОВЬОРИ.
ДО ДЕКЕМВРИ, 20-ТИ , ЧАКАМ.
ПОСЛЕ СПИРАМ И ЗАТВАРЯМ.
ДА УЗРЕЯТ, ДА ЗАВИРАТ.
ДО 25-ТИ ДА КЛАСИРАТ!
ПОСТИНГИ СПЕЦИАЛНИ ИМА.
НАГРАДИ ЧАКАЙ ДОГОДИНА.
ДОГОДИНА, ДО АМИНА.
АКО ВОДЕН СВЯТ СЕ НЕ ПОМИНЕ.
ПРИЯТЕЛ ЛИ СИ , ТИ ПОМАГАЙ.
ЗА ДРУГ ДЕН НЕ ОТЛАГАЙ.
БЪРЗО УТРЕ ОТРЕЗНЯВАЙ.
НОВИНАТА НИ РАЗВЯВАЙ!
БОГ ДА НИ ПАЗИ! ДЕЛОТО Е СВЯТО!
АМИН!
МОЛЯ ВИ, ПУСНЕТЕ ЛИНК ВЪВ ВАШИТЕ ПОСТИНГИ И СЪБЕРЕТЕ ВСИЧКИ НА КУПОНА. ТОЙ Е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН.
ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ!
УСПЕХ!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА.
ПРАВИЛАТА ЩЕ ИЗЛОЖА.
ПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ШЕДЬОВРИ.
В СРОК НА СРЕБЪРНИ КОВЬОРИ.
ДО ДЕКЕМВРИ, 20-ТИ , ЧАКАМ.
ПОСЛЕ СПИРАМ И ЗАТВАРЯМ.
ДА УЗРЕЯТ, ДА ЗАВИРАТ.
ДО 25-ТИ ДА КЛАСИРАТ!
ПОСТИНГИ СПЕЦИАЛНИ ИМА.
НАГРАДИ ЧАКАЙ ДОГОДИНА.
ДОГОДИНА, ДО АМИНА.
АКО ВОДЕН СВЯТ СЕ НЕ ПОМИНЕ.
ПРИЯТЕЛ ЛИ СИ , ТИ ПОМАГАЙ.
ЗА ДРУГ ДЕН НЕ ОТЛАГАЙ.
БЪРЗО УТРЕ ОТРЕЗНЯВАЙ.
НОВИНАТА НИ РАЗВЯВАЙ!
БОГ ДА НИ ПАЗИ! ДЕЛОТО Е СВЯТО!
АМИН!
МОЛЯ ВИ, ПУСНЕТЕ ЛИНК ВЪВ ВАШИТЕ ПОСТИНГИ И СЪБЕРЕТЕ ВСИЧКИ НА КУПОНА. ТОЙ Е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН.
ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ!
УСПЕХ!
и слагам в блогрола!
БРАВИСИМО, дружка, че не спираш. И стих ще дам..само казвай правилата! Къде и как...защо не питам ;)
цитирайБРАВИСИМО, дружка, че не спираш. И стих ще дам..само казвай правилата! Къде и как...защо не питам ;)
Настъпи часът на Пегас !
Нов конкурс , нов късмет !
Успех! Веднага го публикувам ! :))
цитирайНов конкурс , нов късмет !
Успех! Веднага го публикувам ! :))
Този конкурс няма да е като другите... Необикновен е, защото е новолунен. И чудодеен. Който участва в него, ще бъде закрилян от Мираклийския чудотворец. Не на макулатурата! С открити сърца към чудесата! Отивам да си намеря магичната пръчица:))) Успех на всички участници в тържеството на духа!
цитирай"срок на сребърни ковьори"?
Да не раздаваш някакви лъскави килимчета?
цитирайДа не раздаваш някакви лъскави килимчета?
ПЕГАС, ПРЕДЛАГАМ ЕДИН СТИХ НА ЛЮСИ..НЕВЕРОЯТЕН, ПРЕКРАСЕН ...
«Повик...»
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/
Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.
Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.
Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.
Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.
И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.
Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.
А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата
с ухание на билките и твоя аромат.
автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl
НЕКА ВСЕКИ БЛОГЕР ПРЕДЛОЖИ САМО ЕДНА ТВОРБА, КОЯТО ГО Е ДОКОСНАЛА, ПОКОРИЛА ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА 2010
УСПЕХ!
цитирай«Повик...»
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/
Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.
Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.
Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.
Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.
И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.
Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.
А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата
с ухание на билките и твоя аромат.
автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl
НЕКА ВСЕКИ БЛОГЕР ПРЕДЛОЖИ САМО ЕДНА ТВОРБА, КОЯТО ГО Е ДОКОСНАЛА, ПОКОРИЛА ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА 2010
УСПЕХ!
6.
анонимен -
аде избери си сам каквот ти харесва, ...
07.12.2010 23:51
07.12.2010 23:51
аде избери си сам каквот ти харесва, гласувай го, класирай и приключвай, че сега като почнеш ще стане голям качамак ((
цитирай
7.
анонимен -
вчера изчислих, че 68 % от активните ...
07.12.2010 23:55
07.12.2010 23:55
вчера изчислих, че 68 % от активните блогъри са жени, което обрича конкурса на сексизъм.
победителят ще е мъж и това отсега се знае, защото жените гласуват за мъже.
дори мъжете да гласуват за една жена, шанса е нулев.
цитирайпобедителят ще е мъж и това отсега се знае, защото жените гласуват за мъже.
дори мъжете да гласуват за една жена, шанса е нулев.
amrita написа:
и слагам в блогрола!
БРАВИСИМО, дружка, че не спираш. И стих ще дам..само казвай правилата! Къде и как...защо не питам ;)
БРАВИСИМО, дружка, че не спираш. И стих ще дам..само казвай правилата! Къде и как...защо не питам ;)
потомък на Кракра!
panazea написа:
Настъпи часът на Пегас !
Нов конкурс , нов късмет !
Успех! Веднага го публикувам ! :))
Нов конкурс , нов късмет !
Успех! Веднага го публикувам ! :))
СВЯСТНИТЕ!
rahel написа:
Този конкурс няма да е като другите... Необикновен е, защото е новолунен. И чудодеен. Който участва в него, ще бъде закрилян от Мираклийския чудотворец. Не на макулатурата! С открити сърца към чудесата! Отивам да си намеря магичната пръчица:))) Успех на всички участници в тържеството на духа!
без твоята магия, не става нищо.
Само мога да се напия!
razkazvachka написа:
"срок на сребърни ковьори"?
Да не раздаваш някакви лъскави килимчета?
Да не раздаваш някакви лъскави килимчета?
просто си готви чеиза и не питай!
[quote=yuliya2006]ПЕГАС, ПРЕДЛАГАМ ЕДИН СТИХ НА ЛЮСИ..НЕВЕРОЯТЕН, ПРЕКРАСЕН ...
«Повик...»
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/
Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.
Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.
Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.
Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.
И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.
Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.
А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата
с ухание на билките и твоя аромат.
автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl
НЕКА ВСЕКИ БЛОГЕР ПРЕДЛОЖИ САМО ЕДНА ТВОРБА, КОЯТО ГО Е ДОКОСНАЛА, ПОКОРИЛА ПРЕЗ ИЗминала
цитирай«Повик...»
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/
Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.
Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.
Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.
Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.
И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.
Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.
А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата
с ухание на билките и твоя аромат.
автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl
НЕКА ВСЕКИ БЛОГЕР ПРЕДЛОЖИ САМО ЕДНА ТВОРБА, КОЯТО ГО Е ДОКОСНАЛА, ПОКОРИЛА ПРЕЗ ИЗминала
анонимен написа:
вчера изчислих, че 68 % от активните блогъри са жени, което обрича конкурса на сексизъм.
победителят ще е мъж и това отсега се знае, защото жените гласуват за мъже.
дори мъжете да гласуват за една жена, шанса е нулев.
победителят ще е мъж и това отсега се знае, защото жените гласуват за мъже.
дори мъжете да гласуват за една жена, шанса е нулев.
Айнщайн бледнее!
14.
vesela85 -
http://vesela85.blog.bg/poezia/2010/11/16/ston-na-kitara.635816
08.12.2010 01:54
08.12.2010 01:54
za konkyrsa
цитирайНачинанието е хубаво, но вероятно ще бъдеш затрупана...
Хубави дни !
цитирайХубави дни !
Веси!
Успех!
цитирайУспех!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
