Насам, насам ,народе! Чухте ли, мили братя и сестри, видяхте ли с очите си?
На празника светъл, в старата столица, българска, Мит. Григорий ни се скара, че не се черкуваме заедно с техни сиятелства Ц. Ц. и Ц. Ц.!  Ама, че мързеливци!

Прости, отче, пращам ти малко, извинително писъмце! Благодаря!

Прощавай, дядо владика!
-----------------------------------

Ден, подир ден, потокът течеше.
Времето отлита фатално.
Керванът на хана, все се пилее.
Стадото виеше жално.


Пастирът, заел се, с делата насъщни.
Паство разделя , дърпа бради.
Анатеми, клетви, какво не видяхме.
Душите ни няма, кой да спаси!

След яростни битки, настана затишие.
Съдията отсъди желан резултат.
Спечели отборът- непобедим, на Максим.
В "правата" лига, отново играч.

Дядо владика, на празника днешен.
След речи помпозни, военен парад.
Молитвите каза и престраши се.
Овчиците смъмри, не щат да пасат!


Късно е дядо, времената са нови.
С упрек не става, нито с жалби.
Други богове, жестоки и алчни.
Владеят нашите, човешки съдби!


Душицата кротка, самичка ще дойде:
Агънце вакло, при своя пастир.
Дядо владика, с властници ходи.
Овчиците бедни, без келепир!


В храма допуснахте, без срам, фарисеите!
Освещавахте банки- на апаши, крадци!
Допускахте вътре, да се пречистват,
Бандити, безбожници, политици-лъжци!


Детенцето малко, смирено се кръсти.
Поело по пътя към своя Спасител.
В храма ще влезе, тихо, на пръсти.
Бог е в сърцето му и го обича!

Луис Макмастър Бюджолд - "Границите на Безкрая" - военна фантастика - третия разказ - е в това единствено виждам ролята на храмовете - като терен за учение, а съответните отговорни лица - като взводни...
Другото е от лукаваго...

щях ли да се завирам в този блог- мекотел?

А за храмовете...има нещо сходно и с моето виждане!

Я ми прати книжлето, докато не забравя буквите съвсем!

SOS -БЪЛГАРИЯ
19:37 -

ВЕЧЕ НЯМА ПРЕЧКА ДА БЪДЕ СЪБОРЕН ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН!

http://galinabg.blog.bg/politika/2010/09/23/veche-niama-prechka-da-byde-syboren-domyt-na-otec-ivan.609859






SOS - БЪЛГАРИЯ


ПОЛИТИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ПОСЕГНАХА НЯКОГА НА ДОМА НА ЛЕВСКИ...
А ДНЕС ОТНОВО ПОВТАРЯТ ИСТОРИЯТА, КАТО ПОСЯГАТ НА ЕДИН СВЕТЕЦ, ЧОВЕКОЛЮБЕЦ И БЪЛГАРИН -ОТЕЦ ИВАН


ДОКОГА ВАШЕ ВИСОЧЕСТВА..ПОЛИТИЦИ НА БЪЛГАРИЯ..ДОКОГА?

СРАМ...ПОЗОР...


ДЖУЛИЯ БЕЛ





------------------------------------------------------
Публикувана: Вторник, 16-ти Февруари 2010, автор(и):
Виж галерия 1 2 3 » Така изглежда сега родната къща на Васил Левски. СНИМКА:
Представяте ли си Карлово без къщата на Апостола Васил Левски?

Това е все едно Ерусалим да остане без гроба на Спасителя Исус Христос.

В Израел, разбира се, това е невъзможно дори да се помисли. Но в България може да стане, и то заради немарливост на управата на града.

През 1932 г. режисьорът Васил Гендов снима поредния си филм "Бунтът на робите" в Карлово. Това е първият говорещ и музикален български филм.

Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Тук тя е на самия Васил Левски. (Повече за Васил Гендов и "Бунтът на робите" - виж по-долу.)

В масовите сцени на филма участват войници от местния полк. Част от снимките са в двора на къщата на Левски и режисьорът Гендов е потресен от вида му - неподдържан, обрасъл с бурени. В окаяно състояние и почти рухнала е и самата къща.

Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през ХVI вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му синове Иван (бащата на Левски) и Въльо Кунчеви.

По-късно е изоставена от цялото семейство. Опожарена е през 1877 г. по време на Освободителната война и след края й е изоставена и забравена.

"На всичкото отгоре върви упорит слух - разказва писателят Васко Жеков, - че ще разрушат родния дом на Левски." Версиите за събарянето му са две.

Според първата общинската управа решава, че мястото, където е къщата, влиза в проект за ново шосе. Според втората събарянето е, за да се отвори изглед към кръчмата, която е на кмета на Карлово.

Васил Гендов търси помощта на командира на полка. Според Васко Жеков това става по съвет на местните хора, които знаели за неговото родолюбие и патриотизъм.

Този офицер е Петър Димков, бъдещият народен лечител. Той нарежда къщата да бъде обградена с верига от войници. Дори издава заповед "да се стреля на месо", ако някой понечи да разкъса веригата.

Представяте ли си? Офицерът, участвал в три войни и после разказвал, че никога не е стрелял срещу хора, да нареди огън срещу свои сънародници?! Може и да не е било точно така, но акцията на войниците изиграва своята роля. Никой не смее дори да припари до войнишката редица, камо ли да се опита да мине през нея. И родната къща на дякона Левски оцелява.

Но заради родолюбивото си дело Петър Димков не получава признание, даден е на военен съд.

За "превишаване на пълномощията си и самоуправство". Пак две са версиите да не бъде осъден. Според едната го спасява лично ген. Атанас Ватев, също голям родолюбец, по това време командир на Втора армия. По-късно председател на Централното управление на Военния съюз. След преврата на 19 май 1934 г. скоропостижно е пратен в запаса. Според другата версия единият от военните съдии бил също голям патриот като Димков и не го осъжда.

Когато подп. Димков се завръща в Карлово, решава да възстанови къщата. "По негова лична заповед войник с барабан обикаля цяло Карлово и съобщава на хората за желанието на командира си", разказа д-р Петър Димков, внукът на лечителя.

Приканени са всички, които имат автентична дограма и оригинални за времето си материали, да ги предоставят за възстановяването на къщата. Обещанието е, че срещу донесената старовремска вещ всеки ще получи нова дограма.

Така къде от патриотизъм, къде заради изгодата, носа събрани необходимите материали.

А най-интересното е, че първият човек, който прави лепта за възстановяването на дома, е местният ходжа. Той донася няколко златни алтъна и казва, че го прави в името на Левски, защото е истински герой.

Запалени от родолюбивата искра на Петър Димков, карловци създават обществен комитет, който организира възстановяването на къщата през 1933 г.

Начело на комитета е кметът Аристотел Янакиев. Особено важно е участието на арх. Димитър Иванов, карловец, но живеещ в София. Той изготвя проекта за възстановката на къщата, а изследователят на Левски, Димитър Страшимиров дава ценни сведения за живота му.

Къщата е отворена катомузей през 1937 г., когато се навършват 100 години от рождението на Левски. Така родният му дом се превръща в един от първите мемориални музеи в България.

През 1992 г. Общинският съвет на Карлово предлага на Министерството на науката, образованието и културата къщата на Левски да се обособи като самостоятелен музей.

През 2000 г. Министерският съвет му предоставя статут на държавен културен институт с национално значение

Бях се укрил, като ятак.

За историята, която ми изпращаш, благодаря!

Всичко хубаво, но днес, за жалост и родолюбиви офицери не останаха!
Рамбовци платени и патриотизъм!
Ама, де!
Колкото от футболисти!

Бъди здрава!