Поетичен отговор на любимата ми chara,
която зададе философския въпрос:
"Накъде, след кризата?"


За теб-изтънчена, езикова закачка.
Но знай, за тях е ежедневие!
Тя, кризата, отдавна ги "закачи".
Влачат я, като хомот на шия.


Въпрос на навик- Белчо и Сивушка.
Напред си теглиш и бразда ореш.
Зад теб се сменя- оня с камшика.
Спреш ли, ще го отнесеш!


Народът на браздата, неуморно.
В студ и зной е, ден и нощ!
Не се уплаши от времето сурово.
Труд го чака, а не молитви още!


Криза ли? Попитай сиромаха.
Какво е това? Но право, в лице!
Уморен потта, с ръкави,ще обърше.
А после ще се смее от сърце!


"Дори с дявола, съдружници ще станем.
Ще сляза в Ада, ако ще...
Но криза няма, в душата чиста.
И браздата, ще се изоре!"

Следва, любимото ми парче!

"Keep the masses deluded with fabricated dreams!

Животът е станал безжичен,
към рутер сме свързани всички.
Сигналът пристига циничен -
броячът отчита парички.
Безжично общуваме даже
с електронни усмивки, емоции.
В изолация, като жалки прокажени,
мислим за води и за тоци...
Интернет е връзка измислена
с илюзорния свят на Всевишния.
С последните сили изстискани,
душите ни търсят затишие...

Неуморим си!
:)

и удоволствие да "общувам " с такъв дух като твоя...
Иначе, общо взето съм "вдигнал гълъбите".

Само една забележка, ако позволиш!

Ще "затихна"...едва когато съм мъртъв!

Поздрав на Жорко!

Шоуто тепърва предстои!

ЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ С ТАЗИ ДИВА...ДИВА ДУША И ИСТИНСКА!

"Дори с дявола, съдружници ще станем.
Ще сляза в Ада, ако ще...
Но криза няма, в душата чиста.
И браздата, ще се изоре!"


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

че като видиш изстрадалите погледи на бедните и отрудени хора,
като чуеш простите и вечни истини,
стиснеш коравите им ръце...
Ставаш, прероден!

Познавам те, затова ти говоря така...

Все ми се струва, че ще се срещнем някъде с теб.
Стига да поискаме!
Нали?

СКЪПИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ..ПРОСТО НЕ ЗНАЕШ КОЛКО СИ ПРАВ С ТОЗИ СТИХ!
ЗА УСПЕЛИТЕ В ЖИВОТА И БИТКАТА ДА СЕ ЗАПАЗЯТ НА ВЪРХА!
ЕТО КАКВО КАЗВА ПРОРОЧИЦА ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА СЛАВА СЕВРЮКОВА

ЗА УСПЕЛИТЕ ХОРА В ЖИВОТА...

Помнете - ¬ силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!
Знанието носи болка. Мъдра е съдбата ¬ оттласква ни от бряг на бряг,
заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства.
Щастието и нещастието изграждат пътя. Мъдростта е крайната цел. Доброта и любов я осветяват. Празник е деня, в който сме добри!
Насилието е силата на слабите.
Власт и облага, блясък и слава. Само който не се e докосвал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докосвал до тях, но не се е омърсил


ПЕГАС,ЩЕ ПРИСЕДНЕМ НА БРЕГА С ЧАША КАФЕ И ЩЕ ГОВОРИМ..ГОВОРИМ..ЗА КОЛКО НЕЩА ПЕ..ЗА КОЛКО!

С ОБИЧ ДЖУЛ

Добри думи е казала Слава....Бих попитал теб , не нея:

Познаваш ли някой от последната порода: В БЛЯСЪК И СЛАВА , НО ОСТАНАЛ ЧИСТ.
МОЖЕ БИ ИМА, НО НЕ МИ Е ИЗВЕСТЕН.
ЧАКАМ
Като чуя поне един пример, ще счупя стълбата на Смирненски!

Апаратчето в главата цъка
тялото си иска хляба,
а душата - своите илюзии.
Някакви деца крещят от сцената
за конвейера на сънища...
Пречат на човека
да чуе гласа на разума.

употребено преди думата "криза"

След десет години няма да има днешната криза
След сто години ще бъде друга криза
След хиляда години...
След милиони години...
Както и вчера - друга е била кризата
Най-хубавото на кризата е
че трае по кратко
от ината човешки:)))

този въпрос, към Кара го отправи.
Но, за ината човешки си права!

За песента ли?