На Веско!

  Следпразнично или  Българският "Twin Peaks"


Най- светъл, детски празник.
Грейнали лицата.
Пеят звънки песни,
Трепкат сърчицата.


Слънцето обича,
Радостни дечица.
Гали ги с  лъчите,
Зад облака наднича!


Празници,
   надежди....
       Отново възкръсват-
           в пъстри одежди!

 Фарисеи раздават,
  обещания нови.
     Някои да им вярва?
         Наивници се ловят.


Всичко се преплита.
Позната въртележка.
Балончета отлитат,
Ветрец си прави смешка.


Но този път, съдбата,
Друго бе решила.
Изплува от реката,
Знакът на Сибила.


Какъв шамар по- страшен,
За цяло общество?
Над празника прекрасен,
Спуснат бе покров.


Защо, Всесилни Боже,
Чедата не пожали?
Грешните наказваш,
А Веско им изпращаш!


Децата ни невръстни,
Песничка припяват.
Но вътре, нещо тъжно,
В тях се вцепенява.


На този ден помръкна,
Лицето на България.
Майка жално плаче-
Спасете и децата!


Знакът ни дамгоса,
Срамно по челата:
Хора, опомнете се!
Пазете си децата!


Утре, детско тяло,
Ще плува по реката.
Гледам онемяло:
Милост за децата!

ЗАб. Виж пост #735 и #736- за смелите!