На моя беден приятел, Джуджо Щ., твърдо решен, да удари Гинес в земята със своето дългогодишно пазарно чудо! Слава , май френд!


Вървя си аз, вървя си, с опърпаното яке.
Броя му дните често- насън или наяве.
Години колко вече, сезони то понесе.
На дъжд и студ и все, юнашки се държеше.


Сивото ми яке, цвят демократичен.
Нито син, червен- животът прозаичен.
Сменяваха се партии, движения, профсъюзи.
Старото ми яке, съвсем се поохлузи.


Добре ме то опази- от кашлици, простуди.
"Мерси" за това му казвам, не ще го аз прокудя.
Как и да се перчат, модни полушубки.
На старото ми яке, не ще са душегубки.


Не ще го аз зарежа. И знаеш ли защо?
Защото ти не виждаш- невидимо е то.
На мойто старо яке, два диаманта светят.
Единият - надежда, друг вяра в човека!

ЛЮБИМ ПЕГАС ТИ НЯМА... НЯМА И КАТО ПОДНЕСЕШ СИЛЕН СТИХ КАТО ТОЗИ...СТРАХОТНО Е СЛЪНЦЕ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Че то ,стихчето настина.
Яке, яке, но и то говори,
Приказки , за дни сурови.