Защо на тях, Господи?

Злото изпрати, със страшната паст.
Злобно погълна, безбройни животи.
Болест задава се- смъртоносен гост!


Черната не спира, няма отмора.

Косата свисти-  реже в такт.
Последната самба, краят намира.
Изтощени танцьори, падат възнак!


Защо в Хаити, Господи прати?

Ударът свой, по грешния свят.
Беднякът едвам, прехраната вадил.
Загубил е всичко, жена и деца.


Защо оцеляват  Содом и Гомор?

Преяждат, изхвърлят, храната навън.
На красивия остров, очаква ги мор.
Каша от кал, сваряват на огън.


Хората вярват в Твоята мъдрост!

Знаят, утеха, ти ще дадеш.
Но аз Те питам, не е ли жестоко,
Невинен да страдаш и да умреш?

защото не е Господ...

все пак!

Тъжно и силно, Пегасе,
рисуваш стихията властна,
и мъка в очите разнесе.

До това Карибско море.
Виж Хаити, потъгувай.
Някак злото да се разнесе!