автор sowhat - с нейното любезно разрешение

писмо от мъртва кучка -------------------------------- 

още един лузър, после още един и още
омръзва ми
да се опитвам да говоря с мъже , в които предизвиквам единствено
комплекси
имам нужда от един истински мъж
мъж, който няма да му пука за поезията ми , за ранимата ми душа
за ума ми
а ще казва – бейби , имаш страхотен задник за чукане
бих искал да те чукам до безкрайност
уморена съм
уморена съм от собствената си игра
от вечният си образ
на някоя , която може да се справя със всичко – от зашиването на копче
до природни бедствия
искам да съм малка , слаба и сладко безпомощна
и да ме закрилят , вместо
да играят по собствените ми правила
собствената ми игра
на собствената ми територия
изтощена съм
да се доказвам отново и отново, за чий ли
и после да заспивам отново сама в безумно огромното ми легло
за двама
изтощена съм до смърт от всичко това
и от себе си
най вече от себе си
от поезията си
и от мъртвата кучка някъде дълбоко в мен.

Ком.1

В лузърска държава, мили дами , какво друго да срешнете , освен сутеньори, лузъри и тук - там някой закъсал Пегас?

Бих разгледал тези огнени стихове и като символ на Великият ни несъстоял се преход.
Уж мъже правиха революция, тя пък нежна се оказа...и накрая, кой пострада- Дамите!
Язък за едните и за другите!

Специална благодарност на Соу, за дълбокия смисъл в нейните стихове, за нейната откровеност, за критичният и дух.
Абсолютно е права : " живот без маска и без грим, озъбено свирепо куче!"

малко е попресолила, но и тук е права, всички пътища, според дядо Фройд, водят до горната песен.

За играта и правилата. Тук важи спортното правило:"У дома и стените помагат."
Да му мислят завряните зетьове!

http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2009/12/19/kuchkata.458098