Не една българка
------------------------------

В този пъстър свят, огромен.
Не всичко е цветя и рози.
Хората живеят в стари времена.
Песни пеят, за нови теглила.


Тя приличаше на осмото чудо.
До седмото- Белоградчишките скали.
Една жена с живот погубен.
С мизерна пенсийка на старини.


Милиони щракаха в интернета.
Да си хвалят родни красоти.
Сама остана, леля ми Венета.
Живот- магия, без пари!

Разбрала , че не се класира,
Като ново чудо на света.
Реши женицата да протестира.
Молба лети по пощата.

"Уважаема, Госпожо Министър.
Извинявайте, че така ви се изтърсих.
Но моят зов за помощ вижте."

Започнала надълго да излага.
Мъките си старата жена.
Пари за нищо не достигат.
От социалните не дават и дърва.


Писмото, тя завършила така.
"Знам, че в бюджета, фактите са страшни.
Икономии правите за таз страна.
Но все пак не ще да отречете.
Че пенсията ми струва вашите  гащи!"

Спечелила с хъса си жената.
Разбрали горе, че не е шега.
Веднага на бюрократите разпоредили.
Изпратили заветните дърва.