http://www.youtube.com/watch?v=GciOMBrK7uw



Всяко време има Хамлет.
Човекът, раздвоен на две.
Едната част лети в полет.
А другата на колене.


Вечно между Сцила и Харибда.
Как да мине там, отвъд?
Да преплава, без да го притиснат?
Отговор- да пуска гълъбът!



По Хамлетовски също се намерих.
Пред въпрос :"Да бъдеш или не?"
В недоумение криле разперих,
Който може, помощ да даде.


Залюбих приказната Дулцинея.
Подвизи извърших в нейна чест.
Сразявах рицари, само зарад нея.
Да признаят, хубостта и е дъ бест.


Летях между Мадрид и София.
Жени различни- слънчев тен.
Но никъде не срещнах като нея.
Любима моя, образ несравнен.
-------------------------------------------


Посетих веднъж, в Могилино сираче.
Гледах го по филм на BBC.
Сърцето ми тогава взе да плаче.
При тази драма...Иди и ти!


Признавам си, забравих Дулцинея.
Романсите и клетви за любов.
Сираци гладни, гледам и ридая.
Да помогна бях готов.


Ето, запознайте се и с нея.
Друга част от  сърцето взе.
Добрата и грижовна Панацея.
Отиде, тя, буквар да донесе.


Нататък, ненужно е да казвам.
Как се чувствам аз, на две...
С красивата на баловете се показвам.
С добрата, дядо Коледа съм всеки ден.


Хелп, иде ми да пея с Бийтълс.
Помогнете, дами , господа.
Закъсах вече, като Парис.
Очаква ме Троянската война!


Заб. На пост 325 продължава неистовата борба за излизане от зелника. Panazea  дава своя принос с оптимистична теория. Хикари отрича тази версия...Къде е истината? Докато не я разберем ше бъдем на същото място...Аз поне!