На Неси и на добрите хора, които я утешиха- поне за малко!


                                                       ДОБРОТА
      



Мониторът, примамливо присветва.
Мрежата, загадъчно трепти.
Очакваме дискусията просветна.
За детски светли бъднини...


Чинно просветители се редят.
С факела духовен в ръка.
Слова изреждат и се трудят.
Да влеят в мрака светлина!


Приказки приказваме прекрасни.
Вода носим от пет дерета.
Децата позаслушат, пък изчезнат.
Омръзнаха им нашите клишета!

-----------------------------------------

Черна гъба се издигна.
Носи смърт, разруха.
Невинни жертви ги постигна-
Проклятие, за милост глухо...


Хирошима, Нагазаки-  в траур.
Годините не могат да изтрият.
Потомците изпращат по реката,
Символи за жертвената памет.


Знакът за човешкото безсилие,
Пред" невидимият  пръст  съдбовен".
Така се казва да прикрием,
Името на виновника злосторен!

-----------------------------------------

При нас бомба не избухна.
Отровна гъба  не поникна.
Детенце малко се разхлипа,
Защото татко си замина..


В болница виновни няма.
Лекари не правят чудеса.
Сълзи текат по лицето нямо:
"Защо , татко мили? Защо сега?


На кой на рамото да се облегна?
Гробът черен, ти къде си?
Мама плаче... Дали ще смогне,
Да отгледа свойта  Неси?"


В храма електронен влизаш.
Утеха тук стотици търсят.
Символи на доброта се носят,
Като свещички по реката...