Още една световна мистерия - разкрита. Вдъхновен от творчеството  на Салвадор Дали. Радикален отговор на Теди Москов- "Мозъкът свърши- имаме чревца на фурна."


Из прерията обичам да препускам.
От вихъра подгонен в галоп.
С една ръка- юздата не изпускам.
С другата- главата във вързоп.


Така летя, страшилище ужасно.
Дори койотите ми правят път.
Стадо от бизони, бяга бясно.
От изчадие адово, се те боят.


"Защо, главата си отряза?
 Как живеееш, конник без глава?"
"Защо ми е?" Отвръщам със сарказъм.
"Без нея, аз свободно си летя.



Сърцето ми, единственно е нужно.
Тупти, не спира. Значи още жив.
А другото- всичко неразумно.
Далеч от Кантовия императив.


Да гледам, как  неправдата царува.
Да чувам писък, на отвлечени деца.
Умът човешки, на глупостта да се любува.
Светилникът, угаснал в нощта.


Главата ми, превърната в кутия.
В нея блъскат, ден и нощ.
Леви, десни център- вият.
За изборите вадят нож.


Преса, радио, телевизия.
Чатиш, скиташ в Интернет.
Зяпаш, слушаш- олелия.
Всеки умен- разум"Нет".


Загубих всякаква надежда.
Прогресът- басня за глупци.
Към ада всичко се подрежда.
Натам върви светът, нали?


Тогава взех това решение.
На д-р Гилотен се доверих.
Постигнах свойто избавление.
От виртуален свят се отделих....


Така летя, страшилище ужасно.
Дори койотите ми правят път.
Стадо от бизони бяга бясно.
От изчадие адово, се те боят.