" Some days are lazy, other days are crazy.."    U2

Хората са волни птици.
Летят високо, път далечен.
Място търсят, гнездо да свият.
Земята чужда ги привлече.


Други, с визата  към топло лято.
А люта зима тук цари.
Пролет пуква, те се връщат.
Щастливи пеят от зори.


Трети, малките врабчета.
Чуруликат бодро:"Чик, чирик!"
В лошо време, омърлушени на плета.
Сгушени се топлят- тъжен лик.


Приличат хората на птици.
Всички те са божии чада.,
Но по нещо  са   различни.
Човек тъжи за родната страна.


Тъга човешка! Не можеш да избягаш.
Криеш се! Тичаш като луд в света.
Богатство, слава, почести ти дават.
Но ехото  и странно, привлича в съня!


И тази мъка...Как тормози!
Милост- не!  Пронизва с нож.
О, земен рай,стандарт! В лукс се возиш.
Болката не спира ден и нощ.


Започваш да изпадаш в меланхолия.
Омръзва. Всичко за теб е суета.
А може в буря да прерастне, мълния.
Поразяваща, безжалостна ръка!


Тогава вече, става страшно.
Човекът- нощен, зъл вампир.
Не спира воят, свой ужасен.
За кръв жадува, търси пир!


Безроден, в страната чужда.
Богата, от семейството на ЕС.
Замогнал се, той няма нужда.
Преобразил се, мъдър Крез!


Започва той, отвънка да ми креска.
Че бил съм кофти, туй- онуй.
Без него, само жалка треска.
От великия му морски...буй.


Недей бе, жалък акълатко!
Право да раздаваш отдалеч.
Еничар си, заспивай сладко!
Настрани от кървав сеч.


Напомняш ми, на онзи Христофорчо.
Алековият мил герой.
В харем прогледнал, наш отворчо.
Баща си не съзрява той!

За. Това беше специален поздрав за всички доброжелатели и акълодатели, които с чуждоземска жлъч и отрова мърсуват из родния ефир.

ЕЙ ПРИЯТЕЛ КЪДЕ СИ ...ТЪРСЯ ТЕ А ОТ ТЕБ ВЯТЪР...
СТРАХОТЕН СТИХ И ДА СИ ЗДРАВ И НА ЛИНИЯ... ЧЕ КАТО ДОЙДА ЩЕ ВИДИШ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

по тъча...
като черна радиостанция :))

Какво да прави тя жената...
от време онуй така глупаво "програмирана"
като лястовиците - Прелетна,
а всъщност си търси гнезденце топло да свие
за рожбите бъдещи -
мисли пресмята уютно да е...
А те някои етикети лепят
веднага
Пресметливка, кариеристка
сиреч еманциПатка ...
и все не съумяват да сложат акцент на Патка :))

Таз формула за мен е непозната.
Все пак, съгласявам се с теб
и против съм всеки етикет.
Да оставим краят неизвестен.
Мъж, жена, важно да е свестен.
Да не даваме Матрицата да ги разделя,
Че както тръгва, семейство на парцели.

в бой за свобода, той не умира...
Пък кажи добра дума за мен, някъде в сайта.