Постинг
04.05.2009 20:07 -
Final Count-down - Финално броене 191
Автор: pegas08
Категория: Изкуство
Прочетен: 1589 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2009 19:52
Прочетен: 1589 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 07.05.2009 19:52
Поезията- моят живот
За конкурса
Радост грее по лицата.
С криле, от щастие перманентно.
Опиянени хората от новината.
За билдинг нов, на Парламента.
Какъв размах и далновидност,
На Вожда стайлинга личи.
У внуците е таз приемност.
Не успява времето да заличи.
А може би, досадна грешка.
В радиото ми старо- "Break down".
Или пък някой прави смешка.
Народецът да е засмян.
Решили нашите помазани.
От глас народен, глас божи.
Да пренесат, телата си намазани.
С благоухания- в нови ложи.
Криза...В шок е Родина.
Тежко и глухо гърми бюджета.
Тайфунът нежен, не ще се размине.
Да намалим вашите кюфтета.
"Дръжте го! Царя попържа!"
Ще викне Данко Харсъзина.
Крещя. Едвам се издържа.
От безочието на тази па... лавина.
Затова предлагам решение.
Луксозно, още авангардно.
Нов билдинг, ново изобретение.
Космическо, още стационарно.
В Космоса ще си внасят закони.
В черни дупки- дискусии и вот.
В орбита красиви балони.
С обещания за хубав живот.
Така, навеки ще ги запазим.
От болести, наводнения и срам.
Безсмъртни и недосегаеми.
За поздрав е "Final Count-down".
За конкурса
Радост грее по лицата.
С криле, от щастие перманентно.
Опиянени хората от новината.
За билдинг нов, на Парламента.
Какъв размах и далновидност,
На Вожда стайлинга личи.
У внуците е таз приемност.
Не успява времето да заличи.
А може би, досадна грешка.
В радиото ми старо- "Break down".
Или пък някой прави смешка.
Народецът да е засмян.
Решили нашите помазани.
От глас народен, глас божи.
Да пренесат, телата си намазани.
С благоухания- в нови ложи.
Криза...В шок е Родина.
Тежко и глухо гърми бюджета.
Тайфунът нежен, не ще се размине.
Да намалим вашите кюфтета.
"Дръжте го! Царя попържа!"
Ще викне Данко Харсъзина.
Крещя. Едвам се издържа.
От безочието на тази па... лавина.
Затова предлагам решение.
Луксозно, още авангардно.
Нов билдинг, ново изобретение.
Космическо, още стационарно.
В Космоса ще си внасят закони.
В черни дупки- дискусии и вот.
В орбита красиви балони.
С обещания за хубав живот.
Така, навеки ще ги запазим.
От болести, наводнения и срам.
Безсмъртни и недосегаеми.
За поздрав е "Final Count-down".
Следващ постинг
Предишен постинг
http://yuliya2006.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/04/poeziiata-moia-jivot.330436
цитирайала не за почести и слава, а за приятели добри едно нещо истинно от себе си избрах...
..... '' Свършекът на страданията''.....
Велики петък ... разпети петък ...
Краят на Страстите Христови ...
Свърши се...
Христос Воскресе!
Прости ми, Господи, че в тълпата безмълвна Те гледах,
безучастна - стоях от страни..
В ръцете си делва не стисках да омия кървите,
нито кърпа носех, за да избърша раните Ти...
Но в сърцето си аз тихо ридаех за туй, що Ти за менe на кръста днес изтърпя....
... За истината - с трънен венец Те овенчах...
присмях Ти се, заплюх Те и продадох,
а днес смирена в храма, възрастна жена
здравец в ръката си видях да стиска ...
приведена покорно пред разпятието...
Твоят дар за една опростена душа ...
A за тези, които по една или друга причина не си падат по тази тематика ... линкче
http://darkenedangel.blog.bg/tq-i-toi/2009/03/29/otenyk-ot-chuvstva.314757
цитирай..... '' Свършекът на страданията''.....
Велики петък ... разпети петък ...
Краят на Страстите Христови ...
Свърши се...
Христос Воскресе!
Прости ми, Господи, че в тълпата безмълвна Те гледах,
безучастна - стоях от страни..
В ръцете си делва не стисках да омия кървите,
нито кърпа носех, за да избърша раните Ти...
Но в сърцето си аз тихо ридаех за туй, що Ти за менe на кръста днес изтърпя....
... За истината - с трънен венец Те овенчах...
присмях Ти се, заплюх Те и продадох,
а днес смирена в храма, възрастна жена
здравец в ръката си видях да стиска ...
приведена покорно пред разпятието...
Твоят дар за една опростена душа ...
A за тези, които по една или друга причина не си падат по тази тематика ... линкче
http://darkenedangel.blog.bg/tq-i-toi/2009/03/29/otenyk-ot-chuvstva.314757
Но не знам как се коментира поезия.
цитирайС нож в ребрата ме поведе
към ешафода - безмилостен палач.
Изнудването по детски умее...
А аз се мисля просто за драскач,
но на изнудвания склонила бързо
ето, ето към "конкурса" бързам.
Предупреждавам - с римите до тук!
В чест на експресионистите,
напук на символистите,
за трън на акмеистите.
С барабаните напред!
Прас! Бам! Пукк!
......................................
Нестройна иронизация на лудостта
Лудостта познаваме отдавна
тя е модна,
родна,
превъзходна.
Ала взе досадно някак
едно и също да се чува
по влакове,
трамваи,
тролейбуси,
таксита...
във всяка училищна стая,
по спирките автобусни...
едно и също:
"Ти, си луд копеле!"
(чете се с приповдигнато).
И чудя се за тая лудост нова
какво поезията ще каже?
Символизма цинизми не познава.
Романтиците ги заклеймяват.
А трябва си понякога
брутално,
нахално,
директно,
перфектно
да ги наругаем
тези странни доспехирани,
копелета моделирани
във фабриката на лудостта.
Поезията засрамено мълчи.
Барабани! Барабани!
Пред лудостта затваряме очи.
Поезията странно мълчи.
И си въздиша
по изгубени лета.
А наоколо мирише
(ще ме извинявате)
но...на лайна.
Лудостта е на почит,
но не оная здравословната.
А оная, която източва
слънцето от почвата.
И какво да очаква
житения стрък?
Поетите оплакват
чуждата смърт.
А сами загиват,
и не откриват,
а прикриват,
и умират,
не посмели цинизма си да изразят.
Лудостта на днешните деца
не удобна за символизиране.
Лепка черно, досадно калта -
нека поне се иронизираме.
Децата залитат в лудостта,
ние нека се търкаляме в калта.
цитирайкъм ешафода - безмилостен палач.
Изнудването по детски умее...
А аз се мисля просто за драскач,
но на изнудвания склонила бързо
ето, ето към "конкурса" бързам.
Предупреждавам - с римите до тук!
В чест на експресионистите,
напук на символистите,
за трън на акмеистите.
С барабаните напред!
Прас! Бам! Пукк!
......................................
Нестройна иронизация на лудостта
Лудостта познаваме отдавна
тя е модна,
родна,
превъзходна.
Ала взе досадно някак
едно и също да се чува
по влакове,
трамваи,
тролейбуси,
таксита...
във всяка училищна стая,
по спирките автобусни...
едно и също:
"Ти, си луд копеле!"
(чете се с приповдигнато).
И чудя се за тая лудост нова
какво поезията ще каже?
Символизма цинизми не познава.
Романтиците ги заклеймяват.
А трябва си понякога
брутално,
нахално,
директно,
перфектно
да ги наругаем
тези странни доспехирани,
копелета моделирани
във фабриката на лудостта.
Поезията засрамено мълчи.
Барабани! Барабани!
Пред лудостта затваряме очи.
Поезията странно мълчи.
И си въздиша
по изгубени лета.
А наоколо мирише
(ще ме извинявате)
но...на лайна.
Лудостта е на почит,
но не оная здравословната.
А оная, която източва
слънцето от почвата.
И какво да очаква
житения стрък?
Поетите оплакват
чуждата смърт.
А сами загиват,
и не откриват,
а прикриват,
и умират,
не посмели цинизма си да изразят.
Лудостта на днешните деца
не удобна за символизиране.
Лепка черно, досадно калта -
нека поне се иронизираме.
Децата залитат в лудостта,
ние нека се търкаляме в калта.
Не обичам този вид конкурси.Тоест не пиша за да се състезавам. Стиховете ми имат зруга цел, друга насоченост.....но винаги те сами нахлуват в главата ми и напират да излязат. Ето нещо от мен сега в тази връзка.....
Поезията не е моят живот
Поезията не е моят живот.
Моят живот е поезия.
Подреден е изкусно, изпълълен със звуци,
ритмично забързан...
Живот не много лош, не много лек.
Но когато срещам трудни моменти
стихове пиша – но не съм поет.
С листата споделям тъгата.
Мъдрост житейска градя.
Къде с рими, къде неримувано,
но напред ,в живота ,така по-лесно вървя.
Та живота ми - той хич не е поезия.
Ползвам я като лек.
Лекувам гнева си, лекувам и ближните...
о, и съвсем не съм екстрасенз.
Аз съм човек, просто обичам,
а понякога от любов ни боли.
Тогава римувам, вместо сълзи да отронвам,
така по-малко боли.
За жалост стиховете ми са тъжни -
огледало на съдбата.
Те са спомен, тъжен стон, болезнен вопъл,
но утеха в самотата.
Ирена Недялкова
цитирайПоезията не е моят живот
Поезията не е моят живот.
Моят живот е поезия.
Подреден е изкусно, изпълълен със звуци,
ритмично забързан...
Живот не много лош, не много лек.
Но когато срещам трудни моменти
стихове пиша – но не съм поет.
С листата споделям тъгата.
Мъдрост житейска градя.
Къде с рими, къде неримувано,
но напред ,в живота ,така по-лесно вървя.
Та живота ми - той хич не е поезия.
Ползвам я като лек.
Лекувам гнева си, лекувам и ближните...
о, и съвсем не съм екстрасенз.
Аз съм човек, просто обичам,
а понякога от любов ни боли.
Тогава римувам, вместо сълзи да отронвам,
така по-малко боли.
За жалост стиховете ми са тъжни -
огледало на съдбата.
Те са спомен, тъжен стон, болезнен вопъл,
но утеха в самотата.
Ирена Недялкова
ЗА ТЕБ ПЕГАС
Там под светлините на рампата,
знаеш брат ,там ни е мястото.
Не сме от онези, който в ъгъла,
залък преглъщат, сълзи ронят.
Там, под светлините на рампата,
не се предаваме скъпи Пегас.
Нашия дух див, непокорен,
придворството смях е за нас
Там , под светлините на рампата,
само там умират големите
В нашето време - гротеска,
не сме от онези, дето се предават
06.05.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайТам под светлините на рампата,
знаеш брат ,там ни е мястото.
Не сме от онези, който в ъгъла,
залък преглъщат, сълзи ронят.
Там, под светлините на рампата,
не се предаваме скъпи Пегас.
Нашия дух див, непокорен,
придворството смях е за нас
Там , под светлините на рампата,
само там умират големите
В нашето време - гротеска,
не сме от онези, дето се предават
06.05.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Публикувай стиха от блога си под мотото ПОЕЗИЯТА - МОЯТ ЖИВОТ , за да те впиша участието.
Поздрави !
цитирайПоздрави !
Чудесен стих ! Ако това е участие , моля оформете го под мотото ЗА ПОЕЗИЯТА от блога ви ! Поздрави !
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене