Тъжна  приказка ще ви разкажа.
За момиче, възраст, X+2.
Но актьорите с делата ще покажат
В Параграфа 22.

Актьорът  всъщност е един.
Останалите- тъмни сенки.
Идват, тръгват си сами.
След тях- декори неми.

Момичето, поело е  на път.
Училище, приятелства, проблеми.
След дълъг преход- кръстопът.
В коя посока да поеме?

По тази? Романтична и ефирна?
Утъпкана от хората добри?
Но скучна  за душа немирна.
Дивото зове! Върви!

Събра кураж и тръгна бодро.
Око не трепна. Готова е за бой!
Силна, умна, със себе си горда.
Върви и пита:"Къде е той?"

Защото знае, песента за двама.
Мария пее в нощта.
Как ще търси брод в реката?
Как не ще да е сама?

Но той оказа се подлец.
Излъга малкото момиче.
Поигра си с цвете, сви венец.
Красавица с него тича.

Загуби вяра от тогава.
Пречупи се на две...и още две.
Започна радост да раздава
По Параграф 22.

Перото тука спря да пише.
Останалото знаеш, не рови.
Разровиш ли го, ще мирише.
И на отрова ще горчи.

Проплаква нежното момиче.
В звездна нощ, само седи.
И странни думи тя изрича.
Ти чуеш ли ги, запомни.

"Не искам, мили мои звездички.
Не искам с хора да живея.
Кучетата  повече обичам.
С тях  и аз ще оцелея."

Това, приятелю е края.
Приказката тъжна, знам.
Животът, нека ти призная;
Кучешки, в грях, без свян!

Но това е животът - за едни е бич, а за други нежна милувка...

но не вярвам в единствения шанс.Дори в тази тъжна елегия има надежда:

Елегия
на Зв.

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми твоя взор прощален, -
да го припомня верен и печален
в часа когато Тя те победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане,
и ти при мене ще се върнеш пак! -

А все по-страшно пада нощ над нас,
чъртаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнините впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Тъгата как да променим?
В радост как да я обърнем,
И по друг път да вървим.

Някак... странно е да то четеш така написано.. Тъжно и красиво. Но Мариите винаги намират начин да се измъкнат и да продължат напред, нали? : )

Но има ли "нови проблеми". От Библията насам, че и преди нея.Същите са , само поетите се менят.Публиката -константна величина, не мърда.До ген ли е , до среда ли е , до какво е не знам? Май ядем кучешко да ти кажа?

е замесена и Мария Нейкова, с песен от филма"Козият рог"

.. има замесена някоя Мария и някоя песен. Дали ще е нейната собствена или нейната любима - никой не знае : )

www.youtube.com/watch?v=U1QLa9t8Vi0

нещо весело ще добавиш ли. Заряза ли и ти някоя Мария някъде?

хубаво , но е и много тъжно .
Такава за съжаление е реалността , в която живеем .
А аз така и не успях да зарежа нито една Мария .
Винаги те ме зарязваха първи :)

А сега дамите какво ще кажат. Стар ли е и този проблем. А брат Сарт не е кой да е.Вижте му научното досие първо.

за един вечно
актуален проблем!
Това което знам обаче е ,
че времето за него е мехлем
и новата любов ,
която винаги наоколо чака.
Просто търпение малко
и упорита вяра в сърцата!