Вулканът е природно бедствие
Всеки знае за това.
Носи смърт и разрушение.
Никой го не пожелал.

Но има хора любопитни.
Гледат, цъкат и измерват.
Мъчат се да го попитат.
А той е ням и потреперва.

Вулканът е магия страшна.
Свързана със божество.
Привлича те и те отпраща.
Към свят от друго естество.

Море от огнена стихия.
Дремеща пурпурна плазма.
Огнен дъжд ще те покрие.
В миг изчезваш в тази бездна.

Затова вулканът символична,
Става дума, за неща.
Чувства, сила, титанична.
Свързани с любовта.

Но има и вулкан в рими.
Горд изправил е снага.
Обкръжен от тайни сили.
Готов да покори света.

Не смей да питаш огнен колос.
С какво храни тази паст.
Той поглежда ни,  без злост.
И надсмива се над нас.

Колко тона, златна руда.
Пясък, камъни и магма.
Би погълнало това чудо.
Да надвие глад и жажда.

Затова спри, недей да ровиш.
Не събуждай огнен змей.
Ще избухне. В миг ще сложиш,
В риск живота си, недей!

Късно е вече. Забумтя.
Заклокочи. Замириса.
Черен дим се завъртя.
И отвори се.Разкри се.

Бълва стихове и рими.
Вцепенен си. Гледаш ням.
Вълшебство някакво, кажи ми.
Това е то вулкан- жена!

На колене, бездиханен.
Защо наказа ме съдба?
Вулкан, посипа ме, неканен.
И погълна ме нощта!

Де да можеше да съм единствена
така измисли ме в един момент
де да можеше да съм безсмислена
така поне нямаше да си с мен

Де да можеше да съм притихнала
така вълнуващо се заигра в един ден
де да можеще да съм измислена
така въвлече ме изкуственно в плен

Де да можеше да съм привикнала
така дори не попита нищо за мен
де да можеше да съм изкусителна
а така без глас се мъчех съвсем

Де да можеще да съм безчувствена
така дори подозираше сломен
де да можеше да съм неизразителна
така поне не разбираше нищо опиянен

Де да можеше да съм окуражителна
така дори няма да си притеснен
де да можеше да съм безразлична
така поне нямаше да си самовглъбен

Де да можеше да съм усмихната
така поне нямаше да тревожа и теб
де да можеше да съм опростителна
че така някога да простя и на теб
Публикувано от kleopatrasv.blog.bg

В атака съм срещу лъжата
на власт във нашата старана
Не ме интересуват
ни мъжa и ни жента
робуващи на нежност ,суеа.
Вулкананът къкри и зове
към светли и нормални светове !
На вас българите яйце отзад ви се пече
на задните ви част и седлата .
И не е време за за нежни и любовни стове
Навяват срам и диагноза
на винаги останало момче...
Къде сте верни ми поети ?
Истинските - не лигаво напети ?
Светът замръзнал е в "промяна" ,
която вече 20 гони и все я няма !
Убита задушавана и нежелана ,
А вие, пишете любовни си поеми ,
затънали в срама.
Поет е чиста думичка прозряна
и няма място днес да бъде капитана
на гърли и разпасали се каваери.
Къде е тъй нужната сега поезия ?
И Кой ще намери ?