Имаше едно време,
Дядо, мълчалив и стар.
Изглеждаше за синовете бреме.
Живееше сам, изнемощял.

Годините минаваха лесно.
За нас, но за тоз мъченик,
 Едва ли.В стаичката тясна,
Животът е болка и вик.

Случайно, съдбата ни срешна.
На уличка , тиха  една.
Заговорих го, беше приятно.
Да си побъбрим,за това- онова.

Изведнъж, дядото, спря се.
Обърна се към мен , замълча.
Облак по лицето, разтла се.
Приказка, започна една.

Чуваш ли, тътен подземен?
От мен да знаеш. Иде война.
Народ много, ще бъде изтребен.
Наблизо е тази земя.

Разделихме се.Нищо не казах.
Думите, вятър отнесе.
Но Черната, с косата се показа.
И във вихрен танц се понесе!

Предлагам да нанесем залпов огън срешу Содом и Гомор. Кастинг тук.

Но без вихрен танц !

А времето е около разпадането на Югославия.

Няма по-велика поезия в живота на човека от тази да може да благодари. Благо даря Pegas !!

Тази нощ пак отново,
над нас летят самолети.
Да хвърлят бомби над сгради,
над братски славянски народ.

Тази нощ пак отново,
а ние позорно мълчим.
От страх и сме жалки,
дребни, малки души.

Тази нощ някъде там,
в обентована далечна страна.
Някой с уйски в ръка,
ще седне да гледа това.

Тази нощ някъде тук,
много наблизо до нас.
Ще умират от бомби, от страх
а ние позорно мълчим.

Тази нощ пак летят,
ще сипят бомби в свещенна земя.
На гордия славянски народ,
за да пречупят врата.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

НА ВСИЧКИ ЖЕРТВИ ОТ РАК,
ПРИЧИНЕНИ ОТ РАДИАЦИЯТА НА УРАН, СЛЕД ТЕЗИ БОМБАДИРОВКИ

"Тази нощ 1999 - Белград " в STIHOVEBG COM
http://stihovebg.com/work/id/10444/



ЕДНА ВЕЛИКА ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА - ЗЕМЛЯ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ
http://vbox7.com/play:d4c0219d





Автор: yuliya2006 Категория: Лични дневници
Прочетен: 314 Коментари: 16
Последна промяна: 17.02.2008 11:19Коментари1. kliment - Не на всички е дадено да видят по-...
17.02.2008 11:19 Не на всички е дадено да видят по-далече от ставащото. Всичко ставащо трябва да стане, за да се сбъдне Писанието! Важното е разбиращите да стоят в духовна трезвост и да не се надяват на човеците.
Благодаря Ви за неизменната добросъвестност!Изтрий 2. yuliya2006 - Кли, благодаря за мъдростта и ра...
17.02.2008 11:36 Кли, благодаря за мъдростта и разбирането!
с обич ДЖУЛИРедактирай | Изтрий 3. ivesa - Беше страшно това време...
17.02.2008 12:14 Дано никога не се повтори повече!Още помня тътена и звъна на прозорците,когато падаше бомба през ноща.Имахме голям късмет-българите,че нямаше и други поражения освен радиацията,за която казваш.
Войната е безумство.Нека мир да има по Земята!
Щастлив и спокоен ден ти пожелавам!Изтрий 4. anabel4o - Винаги в подкрепа на народа, това си ...
17.02.2008 12:16 Винаги в подкрепа на народа, това си ти! Много е силен моментът за сядащия с уиски в ръка... За жалост, е така!Изтрий 5. yuliya2006 - Да Ники, тогава бомбадировките ...
17.02.2008 13:33 Да Ники, тогава бомбадировките бяха в определен час, защото трябвало американците в пиков час с питие да го гледат. Но странно после света ги гледаше онези две кули как се сриват за минути. Цената и в двата случая са невинни хора за имперски амбиций да владееш света.
с обич ДЖУЛИРедактирай | Изтрий 6. yuliya2006 - Ив, защо не се изнесе статистика за ...

Учете се българи! Аз ще потърся пепел!

живеем насред сметището покрай бойно поле, а някой се страхува да не му падне бомба на главата!
възрастовата граница на онкоболните вече е в самия код на човечеството - това е резултата от твърде много приказки и твърде малко внимание кой къде изхвърля боклуците си;
над главите ни минават черни облаци - моля се да не завали от тях, краката ни са затънали в пепелища и гъбички, а ние гледаме телевизия и чакаме някой да ни каже: "времето утре ще бъде суънчево и топуо".