Морета преплувах, прекрасна,
бури ураганни видях,надвих.
Все за теб копнеех, прекрасна
и сила имах огромна, оцелях.
Планини високи, прекрасна,
изкачих а бяха Хималайски.
Въздух не стигаше, прекрасна,
но мисълта за теб спаси ме, оцелях.
В джунглата бродих, прекрасна,
не стъпвана от никого до днес.
Очите твой виждах, прекрасна
сред диви зверове, болести и оцелях.
В пустинята вървях ,прекрасна,
за вода от жажда молих се в деня.
Преживях всичко, моя прекрасна,
ти, душата ми бе заредила с любов.
02.12.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ
за любовта - ПЕТЪР ДЪНОВ
http://dimitrinkah.blog.bg/viewpost.php?id=152206
цитирайбури ураганни видях,надвих.
Все за теб копнеех, прекрасна
и сила имах огромна, оцелях.
Планини високи, прекрасна,
изкачих а бяха Хималайски.
Въздух не стигаше, прекрасна,
но мисълта за теб спаси ме, оцелях.
В джунглата бродих, прекрасна,
не стъпвана от никого до днес.
Очите твой виждах, прекрасна
сред диви зверове, болести и оцелях.
В пустинята вървях ,прекрасна,
за вода от жажда молих се в деня.
Преживях всичко, моя прекрасна,
ти, душата ми бе заредила с любов.
02.12.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ
за любовта - ПЕТЪР ДЪНОВ
http://dimitrinkah.blog.bg/viewpost.php?id=152206
Тъкмо поглеждам към книжката за отпуска, а ти какво ми сервираш. Благодаря, боецо!
Да тръгвам,все пак, че ще ме омагьосаш съвсем. Бог да те пази!Беше чест за мен, да ме напътстваш по невидим начин!Да се видим пак!
цитирайДа тръгвам,все пак, че ще ме омагьосаш съвсем. Бог да те пази!Беше чест за мен, да ме напътстваш по невидим начин!Да се видим пак!
Жената за нежна любов създадена
с любов обкичва и вашия живот
тя с болка родена недоказана
се мъчи и до днес като робот
Жената за безсънни нощи сътворена
изправя се благопристойно сутринта
с усмивка тъжна и облагородена
изпраща своите чеда по вода
Жената от непосилен труд наказана
все още това е българската жена
постепенно актуално подведена
си търси вече свойте права
Жената от случайни думи обидена
понася дълбоко безутешно гнева
отчасти за семейството е пробудена
и все няма време за свойта свобода
Жената на безумна обич обречена
все още е днешната жена
не спира и днес да е предведстника
на свойта душевна красота
Жената в някои от дните си е забравена
и заменена с други по важни неща
но вярно горещо е отдадена
от сутрин до вечер на мъжа Публикувано от kleopatrasv.blog.bg в
цитирайс любов обкичва и вашия живот
тя с болка родена недоказана
се мъчи и до днес като робот
Жената за безсънни нощи сътворена
изправя се благопристойно сутринта
с усмивка тъжна и облагородена
изпраща своите чеда по вода
Жената от непосилен труд наказана
все още това е българската жена
постепенно актуално подведена
си търси вече свойте права
Жената от случайни думи обидена
понася дълбоко безутешно гнева
отчасти за семейството е пробудена
и все няма време за свойта свобода
Жената на безумна обич обречена
все още е днешната жена
не спира и днес да е предведстника
на свойта душевна красота
Жената в някои от дните си е забравена
и заменена с други по важни неща
но вярно горещо е отдадена
от сутрин до вечер на мъжа Публикувано от kleopatrasv.blog.bg в
Пак разплакахте конника!........
Бенковски слезе от коня,коленичи, целуна земята, въздъхна и пак се метна на него.Отиде при златаря и поръча надпис на златната пендара:" Аферим на ездача". Закачи я на коня, извика:" Да живее България!" и запраши за Цариград...
Поклон пред българската жена!
Конникът
цитирайБенковски слезе от коня,коленичи, целуна земята, въздъхна и пак се метна на него.Отиде при златаря и поръча надпис на златната пендара:" Аферим на ездача". Закачи я на коня, извика:" Да живее България!" и запраши за Цариград...
Поклон пред българската жена!
Конникът
5.
анонимен -
Number One
09.03.2009 11:57
09.03.2009 11:57
Women from Venus, Men - from Mars
celebrating together our planet of exhile,
where each newborn is our motherhood charm
to a winged rhyme of an Angel and a Scorpio tune.
цитирайcelebrating together our planet of exhile,
where each newborn is our motherhood charm
to a winged rhyme of an Angel and a Scorpio tune.
НА ПЕГАС
Питаш ме синьор, къде са,
поетите, онези на вярата.
Умряха синьор, няма ги,
времето - силикон ги отнесе.
Питаш ме синьор, къде са,
онези герои на словото.
Няма ги синьор, на чучело,
направи ги времето от бетон.
Питаш ме синьор, къде са,
поетите, онези на вярата.
Погреба ги плътското, няма ги,
ненужни днес, време коварно е...
10.03.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайПиташ ме синьор, къде са,
поетите, онези на вярата.
Умряха синьор, няма ги,
времето - силикон ги отнесе.
Питаш ме синьор, къде са,
онези герои на словото.
Няма ги синьор, на чучело,
направи ги времето от бетон.
Питаш ме синьор, къде са,
поетите, онези на вярата.
Погреба ги плътското, няма ги,
ненужни днес, време коварно е...
10.03.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Сещам се за един унгарски автор, описващ сцената преди Голгота.Всеки един от тълпата,"дава гласа си" за Спасителя, а общият резултат е в полза на Варава.
Така е и с нашата"героична" поезия.И втори въпрос: герои ли няма или поети- герои? Това е лесно.. За 3.
цитирайТака е и с нашата"героична" поезия.И втори въпрос: герои ли няма или поети- герои? Това е лесно.. За 3.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене



