Отмина датата злокобна.
Измихме си ръцете.
Удавен в днешната си злоба,
Народът Дякона почете.

Един цветя на гроба сложи.
Друг държеше речи.
Поетът, болката си в рими вложи.
Децата казаха куплетче.

С това ритуалът ни приключи.
В душите ни спокойно.
Но Друго  Страшно, мен ме мъчи.
Грехът ни черен зее двойно!

Веднъж, Апостола предаден.
Осъден и от местен дерибей.
За нас живота си отдаде.
На Свободата огънят да грей.

Но втори грях ужасен стори.
Милият ни прост народ.
Затова ли пишеше- Народе!!!
В тефтера си пророка горд.

За светата майка ще разкажа.
Да знаеш,Българино, ти докрай.
Истината е жестока и разяжда.
Главата до земя и се покай!

Съсипана от гибелта на свойте рожби.
Забравена в мъката сама. 
В кладенец дълбок тя скочи.
За срам на цялата страна!

Така умря на Левски, Майката.
Проклятие тегне върху нас!
Затова децата двойно грешни са.
Не първороден, а безроден грях в нас!

ПОЗДРАВИ ЗА СМЕЛОСТТА ДА ГОВОРИШ!ЕТО МОЯ СТИХ ЗА ДЯКОНА


ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?

- Ех ага, друговерец си ти,
знаеш кой съм а не се страхуваш.
Човечен си знам, цигара ми даваш
а душата ми не от страх,от съмнение гори.

Ех ага, друговец си ти,
дали ще разбера кой бе?
Онзи предател поп Кръстьо ли
или някой друг, кой ли?

- Аз съм вярващ - каза агата -
в Алах, на пророка се моля.
Ще ти кажа, не бе попа
а онзи скитник, одърпан и жал.

За няколко гроша,
те предаде а после изпи ги.
Така е в този живот,
долна твар, светиня погребва.

- Ех ага, друговерец си ти,
само да знаеш, камък ми падна.
Че не другар а помияр,
тази мърша мен ме предаде.

07.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

велико е то...океан от скръб и мъка побира, а се пръсва от самота...Велика личност, непростима и несъзнавана вина...Наистина ПРЕКЛОН!!!

От този хубав наш тандем,
Нека Чета да си поведем.
На Оборище да се съберем.
И мършата да посечем.

Поклон пред Българската майка- Алфата и Омегата на Всичко !" Но дали за теб достойни , майко, бяха?"

Neka da ne zabraviame, che sled kato osaznaeme che sme greshi i se pokaeme, nai vajnoto e: "На Свободата огънят да грей"