Бурята отмина, вулканът още ври.
Часовете мудни, ти недей брои!
Какво безумие стана! Часовникът немее!
Хладно той отмерва. Да спре, но не смее.

Жестоката пружина, навита до предел!
Протеста ти не спира.Така си предпочел.
Ти знаме пак ще вееш. Ще срещнеш нов отпор!
Но как ли ще живееш, без този пръв отбор?

Борбата се разраства, а времето тече.
В нещо се превръщаш, ти малко човече...
Човек с голяма буква.И гражданин с чест!
Оставяш им поука. А то си пак тече.